Jan 2, 2008, 6:36 PM

Красиво... а боли!...

  Prose » Others
1.7K 0 1
2 min reading
Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа.
Не искам никога ръката ти да пуска моята!
Би ме стоплила прегръдка само, ако усещам твоята!
Искам теб, желая теб, ти си в моите мечти!
Целувам теб, обичам теб - обичай ме и ти!
Никога вече няма да губя надежда, когато ти си до мен!
Обичам да те гледам, щом очите ти
отразяват всеки слънчев ден.
Обичам да ми говориш за мечтите си,
в които нагоре да вървиш със мен.
Сърцето ми за другите е твърдо кубче лед,
да тупти и обича, черпи сила от любвта ми към теб!
Искам с теб да продължа живота си
да бъдеш този, който го поддържа!


Всичко, от което се нуждая, си ти!
Моля те, ела, аз те призовавам!
И крещя за теб...
Побързай... аз падам!
Кажи, че ме обичаш!
Кажи го на мен, ако е истина!
С разпокъсани криле аз падам...
Спаси ме с любов, ако е истина!


Нуждая се от теб...
Когато шепнеш в ухото ми,
всичко, дето искам да чуя...
Отдавам ти сарцето си изцяло,
искам да усещам как ти чувстваш същото.
С отворени очи съм в безкрайния студ...
Слушам как ти пееш отново и отново
и свеждам глава надолу...
На сърцето ти се моля - искам да съм само твоя!
изпей ми отново за плановете, които имаш за мен...
Ти си единственият, който сънувам,
ти си единственият, който целувам,
ти си единственият, към който тичам
и ще си единственият, който обичам!
Обещавам ти - никога няма да се чувсваш сам!
Ще те пазя в сърцето си.
Никога няма да допусна да излезеш оттам!
Когато си тъжен, ще съм твоята светлина в тъмното!
Аз наисина те обожавам!
За да се чувстваш щастлив от себе си, всичко ще давам!
Любовта ми към теб сигурно ще е последна,
макар да знам, че за теб съм просто поредна...
Чувствам, че сякаш ти си тук,
чувам сърцето ти...
Ах, прави ме щастлива този звук!
Мисълта за теб тече заедно с кръвта ми!
Не мога ваинаги да го показвам,
но не съмняваи в любовта ми!
Открих те когато се бях насочила към ада,
но ти ме спаси когато със лубов ме изненада.
Когато въздухът, който дишам, е жесток и объркан,
аз мисля за теб, искам теб, чувствам само теб!


Всичко, от което се нуждая си ти!
Моля те, ела, аз те призовавам!
И крещя за теб...
Побързай... аз падам!
Кажи, че ме обичаш!
Кажи го на мен, ако е истина!
С разпокъсани криле аз падам...
Спаси ме с любов, ако е истина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...