Красотата на неизживяното...
Есента ме покани на гости. Приюти ме в уютния си дом. Опече ми кестени и тиква за вечеря. Даде ми малко дъжд вместо вода. Приготви ми меко легло от листа. Зави ме с одеялце от мъгла. А за възглавница - едно навъсено облаче, което прегръщах през цялата нощ.
Тъжните неща се нуждаят от най-много обич.
На сутринта ме почерпи с топъл липов чай и тиквен пай. Усмихваше ми се тъжно докато ми разказваше как един ден се събрали всички сезони. Тогава за първи път я видяла. Пролетта. Обикнала зелените й ливади. Аромата й на люляк. Цъфналите черешови дръвчета...
Есента се приближила към Пролетта, запленена от красотата й. В отговор получила една усмивка, която никога нямало да забрави...
Искали да се докоснат, да останат заедно, но дългата и мразовита Зима била между тях.
Може би затова след тази среща през Есента има толкова топли дни, а през Пролетта - студени.
Може би Пролетта е тайното вдъхновение, което прави Есента толкова добър художник.
Може би всяко есенно листо е тук, за да покаже красотата на неизживяното, която вечно ни преследва.
Може би те няма да се забравят...
На тръгване се усмихнах на Есента. Тя ми подари каничка с мастило, а аз й подарих душата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
