И тихичко продължи.

Ама  аз нали не пия, така си ми остана чашата. Завъртяха се около мен двама уж бизнесмени, чашите им празни.

- О, дайте да ви сипя от моята водка, не съм пил от нея, аз не пия.Разсипах им в чашките, а те на един дъх ги изпиха, все едно наливаш вода в къртичина. Поръчах им две водки. Гаврътнаха и тях, езиците им надебеляха и забращолевиха

- Ам' така е, като си болен не пиеш, ама ние здравите сме за това, да пием и за теб.

Лепнаха се за нас още други двама, и тяхните чаши празни. Добре, нали сте преуспяли хора, а нямате два лева за чашка водка, обикаляте из масите някой да ви почерпи. Хайде, почерпих и тях. Интересни хора, дошли  уж на  среща, да се видим, да си кажем по някоя изтъркана приказка, или да се напият на аванта, нали бяха преуспяли хора,бизнесмени.

След малко идва Виолетка, беше една от красавиците на класа. И с нея сме се срещали из града, да, ама тя с маркови дрехи, а аз с дрехи от ширпотребата и се правеше, че не ме забелязва. Този път как така, навярно търси слушател.

- Е, доживяхме да се видим бе Красьо, то на предишните срещи тъкмо да дойда при теб и гледам те  наобиколили съученичките, и оставам на сухо.

- Права си - засмях се. Какво да й кажа, че за пръв път идвам и е в грешка ли.

- Ех, добре си ти, така като те гледам -  започна Виолетка - Ами жената, децата , как са, вярвам са някъде из Англия, Америка. То моите хич не излязоха стока. Започнаха бизнес, взеха кредити, заложиха къща, апатаменти. Ама едната снаха не излезе читава, хем кръшкала, хем заделяла по някоя хиледарка от фирмата за себе си. Първо фалираха ли, разведоха ли се, няма значение, но банката взе заложеното. Сега и аз съм под наем. Ами ти...

И докато да си отворя устата

- Брей, чакай  да се обадя на Ленчето, хайде ще се видим по-късно.

Озърнах се, само моята чаша пълна, но този път с вода. Пийвах като стар пияница през зъби, помлясквах с устни.

- Хей Красе, Шиндер, здравей бе...

Мимето, Мария буклата и казвахме, другата красавица на класа, раздаваше го малко рецитаторка по училищните тържества. Вече доста понаедряла и занемарена. Чакай ма, аз трябва да съм този невзрачния, неуспелия в живота.

Дали животът е еднакво справедлив към всички, не е до люлката, някои уж правилно ги люлее, а падат от нея.

- Госпожо Мария, каква чест - опитах театрално, нали гледам телевизия, чета книги - Все така сте прелестна, възхищавам ти се и сега, а не само преди години в  училище.

- Аа, и ти не си за изпускане, бяха казали че работиш в ТЕЦовете, висока заплата, сега висока пенсия. Ти си мъж пенсионер-мечта. Ние с моя се разделихме, ами намерил друга сродна душа, срамота, още децата не са омъжени, той тръгнал да се жени. Но и как да се омъжат, навряни сме три жени в аартамента, при коя да дойде по-натред мъж.

Ами ти, шириш се в големия апатамент, и ти си се развел нали. Така казаха на някоя от предните срещи, развели сте се защото сте нямали деца.

Погледнах я, повече любопитно отколкото вежливо, много се е закахърила за мен, ще я блъфирам, какво губя или печеля

- Мария, Мария, животът е непредвидим, и за какво ми е голям апартамент, когато съм сам. На човек образно казано са му необходими, кухня, баня-тоалетна и една стая с легло, даже и библиотека не му трябва, защото никой вече не чете книги, нали има телевизия, интернет, те го поднасят  смляно, не ти трябва и да мислиш. Но е трудничко сам.

Очите й светнаха, ти си моят човек Шиндер, от кога чакам подобен балък, риба де, да клъвне.

- Красе, ще ми дадеш ли номерът на мобилния си, аз ще ти дам моят, защо да не се потърсим и на стари години, да поживеем като хората. Човек винаги има нужда от някой до себе си да му даде чаша вода и хапчето, е не че и  за друго не ставаме, но ще кажем, че секса е приоритет на младите.

Говорше тя с някакъв хишнически глас, очите й гледаха студено и пресмехулно. Извади от чантичката си две виитки, подаде ми едната, а на гърба на другата готова да запише номера ми. Паникьосах се .Продиктувах някакви 10 цифри и акуратно сложих визитката в джоба си. Очите й шареха търсещо из залата. Задържаха се нейде.

- Красе , миличък, ще ме извиниш ли, ще ти се обадя в понеделник. Може би ще започнем всичко отначало след толкова години. Никак не е късно, нали. Огънят загасва, но жаравата остава - философски заключи тя.

Защо  да я проследявам къде отива. Просто ловец на трофеи, който е по-елитен, при него съм.

          Погледнах по масите, пияниците вече придрямваха пред празните си чаши.

          А  някои от жените, вече бях забравил имената, седяха омърлушени, врътваха глави насам-натам с невиждащи погледи, това ли бяха моите набори и съученици. Животът ли ги е смазал или са се смазали сами в гонене на илюзорно богатство, слава , фалшив имидж..

Какво правех тук. Ако си тръгна просто ей така, дали ще направи на някого впечатление. Едва ли.. Хвърлих  разсеян поглед из залата, допих чашката си с вода и бавничко се отправих към изхода.

- И обади ли се на онази госпожа, а бат'Красьо, нали ти  даде визитка - нетърпеливо попитах

- Ти как мислиш. След ден-два като почиствах сакото видях визитката. Повъртях я из  ръцете си, помисих си '' Ти Мария, не търсиш другар в остатъка от живота си, ти си устроена друго яче, почукваш навсякъде и където ти отворят ''.

Погледнах я отново, сгънах я на четери и в торбата  за боклук. Цял живот съм бил сам и съм се оправял сам в него, та сега ли да му бера кахъра кой щял да ми носи хапчето и чашата с вода, ами приготвям си ги, пия ги и лягам да спя.

Странна логика има тази Мария, а, някой да ти носи вода и хапче.

             Помогнах му да пренесем нацепените дърва до барачката, подредихме ги

- Друго си е като има някой да ти помогне - усмихна се виновно бат'Красьо - Одъртях вече, може да съм все още жизнен, но годинките си казват своето, уморявам се вече чичовото.

От къщи излезе майка с табличка в ръце, кана вишнов сироп, чаши, по два кроасана и два сандвича

- Готови ли сте момчета, хайде да се подкрепите - смееше се тя - Красимире, ето ти парите за свършената работа и благодарство.

- Ама ти даваш повече, пък и нали юнакът ми помага - смотулеви той

- Хайде, това са парите за твоята работа, за помоща му ще платя отделно, а сега хапнете и да ви е сладко.

Той прибра парите и заръфахме сандвичите мълчаливо, сякаш да се насладим  на вкуса им.

следва...