7.07.2009 г., 16:49

Кратка нощна

756 0 0

- Но! - казах аз.
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си.
- Ъмн... - измуча вълкът и се обърна на другата страна, от което ме заболя.
- Но! - изразих възмущението си. - Защо си ми легнал на крака?!
- Ъхълън... - изломоти Вълк и пак се намести - отново ме заболя.
- Ох! - обявих последното на всеослушание. - Престани!
- Ъмнг... - даже не се събуди вълкът.
- Хей! - обади се възмутено Ко Та Рак някъде от тъмната стая. - Стига си шумял!
- Защо този звяр ми спи върху крака? - попитах котака аз, току виж бе наясно.
- Доколкото си спомням, ти отказа да му дадеш възглавницата си. - отговори ми Ко. - А сега престани да вдигаш гюрултия по никое време!
- Добре, добре, няма. - съгласих се аз и измърморих под нос: - Естествено, че няма да си дам възглавницата!
ТУП!
- А?! - сепна се Но Щен Вълк. - Какво правя на пода?!
- Но! - дочух в просъница гласът на Ко Та Рак. - Стига си шумял!
Доколкото си спомням, онази сутрин, като се събудих, възглавницата ми я нямаше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...