Кратки срещи на изток (9)

По кривото любопитство

     Какво правиш, когато срещнеш човек, който виждаш като потенциален сериозен партньор? Да изключим факта, че дамата, която бях набелязал, бе обвързана. За мен това не беше пречка. И в никакъв случай проблем – аз излизах вече с нея. Можех да излизам колкото си поискам с нея. Но как трябваше да постъпя, когато в същия този момент бях прелъстен от възможно най-грешния избор, но, по дяволите, така бях прелъстен, че изживявах и реалността с него в сънищата си. Беше лудост! За пръв път се намирах в подобна ситуация, в която наистина не знаех какво да правя.
     Осъзнавах, че имах шанс и възможност да бъда с жена, която е всичко. Буквално всичко! А бях разсеян с друга, която беше същинско изкушение и провокираше в мен онова, което дори самият аз не познавах достатъчно добре. Може би именно това – че не се бях сблъсквал със забранените ситуации, като например тази с момичето от стриптийз бара, правеше нещата сложни за вземане на решение. Ставаше непосилно трудно, когато трябваше да целувам с емоцията на първата целувка, а в мислите си да визуализирам друг човек. Като нищо да спомена името на Дявола със сините очи и да разваля красивия миг, а след това да разказвам за случилото се като „забавна“ история...
     Въпреки че с Дявола се уважавахме и бяхме поставили необходимите граници, вътрешно дивеех, че на съседната маса беше в компанията на непознат мъж. Заради тези стени, които бяхме изградили, и нещата, които оставаха само в представите ни, беше толкова объркващо. Знаехме, че не сме един за друг. Харесваше ни просто да споделяме, да избутваме проблемите си назад и да караме хората да ни сочат с пръст за това колко си подхождаме като двойка. Визуално. Тя имаше още какво да преживее, но беше и достатъчно счупена за крехката си възраст.
     Протегнах се за цигарите си и запалих една, докато гледам във вниманието на синьото ѝ. Беше време да се видим отстрани с други хора. Пукаше ли ни? Болеше ли ни? Боли ли неизживяното или само човърка в интереса „Какво би било, ако...“. Мамка му! Тази жена ме беше ограбила. Осъзнавах го, както осъзнавах и че между нас нямаше как да има просто приятелство. В същото време съдбата ми напомняше, че онова, което си заслужава времето и търпението може би вече седеше срещу мен. Но ме настигаше едно вътрешно убеждение, че сериозните неща можеха да почакат и точно заради това в следващите дни всичко, което ми изглеждаше невъзможно да се случи, ме прати там, където щастието и разочарованието са стари любовници...