Следствия...

     Никога не съм вярвал на думите. Отдавна бяха изгубили доверието ми. По-често срещах лъжите, когато се вслушвах, и това ме беше подтикнало да се вглеждам в действията на отсрещната страна и да съдя по тях. Сега, обаче, и действията не можеха да ме спечелят. Не бях способен да чуя вика на истината и да откъсна част от вярата си, за да я сложа в нечия ръка. Толкова се бях отдалечил от себе си и принципите си, че нямах сили да преживявам нито разочарованията, нито малките победи. Течението, по което се бях пуснал, ме бе отвело до момента, в който не посявах очаквания и не намразвах себе си след това. Просто приемах. И давах ход на онова, което трябваше да се случи…
     Жените около мен винаги са били красиви и привлекателни. Цветя, на които им бе отнет цветът. Не знам защо, но животът ме срещаше с мои подобия. Подобия, с които циклихме като в омагьосан кръг без яснота и без конкретна причина. Ние просто запълвахме липсите си в няколко часа, а след това отново се сблъсквахме с резултата от това в какво се бяхме превърнали. Да, не бях сам. Много хора се намираха в подобна ситуация. Много хора бяха изгубили надеждата да срещнат човек, който истински да се открои от всички останали и да ги накара да преосмислят ежедневието си. Бях снижил критериите си до степен, в която се срещах с красиви обвивки и оглушителни празноти. И всички те, също като мен, изреждаха варианти, в които се натрапваха на поредната загуба на време. Но все пак го правеха, за да се чувстват като част от цялото, на което му се случва нещо, каквото и да е...
     Дяволът, който ме наблюдаваше от съседната маса, изчака да загася цигарата си и се насочи право към мен. Вървеше бавно, грациозно и се усмихваше уверено. Направо го така, че всички да притихнат под звука на токчетата му и да се огледат в намеренията на синьото в очите му. Опитах се да не му обръщам внимание и продължих разговора си с обвързаната дама.

     – Скоро заминавам. – отсече Дявола, без да се съобразява с моите жалки опити да го игнорирам.

     Докосна с върха на пръстите си ръката ми и ми намигна. Не каза нищо друго, просто постоя няколко секунди в погледа ми и отново се върна при компанията си. Какво ли имаше предвид...