Будилник. Надигане прекалено рязко от високата дъсчена койка. 
Контакт между чело и таван - за поредна сутрин успешно осъществен. 
Скърцане със зъби и запомняне на напомняне. Напомняне да се изтъркулва странично преди да изпружва каквито и да било части от себе си нагоре. Предпазливо ставане и разтъркване на уморени зъркели. Поглеждане през съмнително чистия илюминатор. Сивата кърпа, с която го избърсваше всяка Неделя, май повече замърсяваше вместо да почиства. Тц, нищо ново. Картините редуващи се извън подводницата не предлагаха нищо повече от тъмни дълбини. 

Тук някое високо водорасло помахваше лениво и пак се обръщаше незаинтересовано, там изскачаше някоя страшна зъбата риба от рода на морски дявол и тутакси изчезваше. Явно нервите й не можеха да издържат при вида на собственото си отражение и побягваше да търси успокоение в някое по-закътано местенце. И как иначе? Тази лампичка на върха й поне да осветяваше красиви или поне правилни черти. Не шип до шип, бръчка до бръчка. Като каза бръчка неволно се присети за възрастната лелка, която минаваше за готвачка в тази подвижна ръждясала консерва. Каква ли кисела `вкусотия` е сътворила тази сутрин? Дали пак трябваше да мине само с филийки хляб. Или филийки с хляб. Ех, а как му готвеха вкъщи.. Нямаше време да помечтае за уханията на тенджерите у дома, времето му за закуска минаваше. 

И работата не чакаше. Да си огняр не е лесна работа. Дванадесет часа почти безспирно ринеш с лопата, черен си като прекомерно израсъл отломък въглища, потиш се. Поне ти е топло. Аха, оставаше и да е студено, та да му се свият сърмичките. А в края на деня, ако имаше още живинка в себе си и капитанът благоволеше да отпусне `один ящик водки` и три бурканчета кисели краставички - вечерта минаваше доста приятно в компанията на бъбриви и зачервени работяги като него. Това беше и любимата част от денонощието, до следващата сутрин когато не дай си боже отново се запознае с ниския таван. Животец...