3 мин за четене
Едно лице, една визия. Едни очи, едни устни. Една дума, едно докосване. Една усмивка, една прегръдка. Една тръпка, една любов. Две очи и много сълзи. Едно сърце и много болка. Един човек, а толкова много спомени. Нощем чуваш как капките се удрят в прозореца. Чуваш как силния вятър кара дърветата да танцуват. Виждаш колко е мрачно вън, точно колкото си мрачна ти отвътре. Искаш да излезеш в това твое любимо време и да викаш, да викаш докато не останеш без въздух. Да седиш под проливния дъжд, да усещаш всяка студена капка по тялото си и студения вятър в косите си. Да замръзнеш толкова, колкото е замръзнало сърцето ти. Вместо капка, сълза се стича по лицето ти, вместо листата да бягат по улиците- бягаш ти. Бягаш бързо и без да спреш, искаш да избягаш. Да избягаш от хората, от живота ти в момента, от самата себе си. Плашиш се от себе си. Плашиш се от всяко твое действие, всяка твоя дума, всяко твое чувство. Плашиш и хората около теб. И продължаваш да бягаш без да спираш и без посока. Скиташ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация