Краят на романа
Вървяха по Раковска, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарският ресторант беше преминал в ръцете на ” Хепи” веригата , пролетта беше на средата на пътя си, капките дъжд бяха измили тротоарите и асфалта, светлините от сградите лежаха в малките локви около бордюрите. Рая и Любодраг не бързаха да се разделят. Походката му беше все още спортна, късата брада побеляла, но косата с цвят на презрял кестен, буклите й бяха по-спокойни, една все пак не мируваше над челото, бръчиците около очите щяха с всяка година да стават повече, гласът беше все така топъл и същият.
И те бяха същите, но нямаше как да продължат от там, където бяха спрели. Когато бяха на седемнадесет.
- Ще те накарам да се влюбиш- обърна се Рая към Любодраг, минаваха покрай младите, стройни, немирни, шумни и красиви в младостта си момчета и момичета, които имаха вече самочувствието на артисти. Макар все още около входа на ВИТИЗ, само за по една цигара време, между етюдите, монолозите, репетициите и пред бъдещите си роли.
- Кажи нещо- отново го погледна Рая.
- Копче- й отговори той .
Двамата се спряха, усмивка се появи на лицата им, една сълза напираше да тръгне, спряла на ъгълчето на очите им. После се прегърнаха силно, ръцете им се сплетоха, кокалчетата на пръстите изпукаха, дланите не искаха да се пуснат, след това бавно и без болка се отдалечиха, изминалото време остана помежду им.
Обърнаха се отведнъж и всеки отново тръгна в своята посока. Която се пресичаше с тази на другия, по един невидим начин през всичките тези четиридесет години.
© Любомир Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Жанет, благодаря за одобрението! Ако го довърша някой ден, ще ти дам автограф, шегувам се. Поздрави!
-
Любо,Любо,наистина като близнаци са моето и твоето
Много ми хареса (и не само за протокола),докосва! -
Знаеш ли...може пък другите да са били наобратно...а ние в правилното платно!
Хубава вечер от мен! -
Ами аз така и живях, наобратно, сега така и пиша този роман. Но ще го сглобя правилно накрая ! Поздрави, Ангеле !
-
Аз ще почна обратно - от края и после ще отида към началото!
Харесва ми стила ти - ще чета!!!
Само времето е проблема, но ще го решим някак си!
Поздрав, Любомире! -
Теодора, на твоята възраст бяха тогава, прочети от началото, ще се радвам на това !
Поздрави ! -
....... Нямам думи Невероятно!
-
Странник, по-лошото е, че сме били тогава такива, че сега помним
всичко ! Което е едно и също ! -
Дими, като го чета, сякаш се е случило!
-
Много ти благодаря, животът е странно нещо. Синът ми беше пет години в Ню Йорк, отиде във Франкфурт, накрая се прибра в Младост 2, но с жена , и сега с дете.
Пък после да скита, където ще, нали ! Ще го допиша този пустички роман, малко инат си падам !
Поздрави, Весислава ! -
По-добра новина от тази няма. Да ти е жив и здрав Никола! Нека щастливата звезда огрява живота му! Развълнувах се искрено.
Даже вече съм готова за представянето на "книга в книгата". Поздрави, Любо!!! Едва ли има по-голямо щастие. -
( Веси ), това е краят, кръстил съм го епилог. Но малко преди това, ще има прийом "книга в книгата". Любодраг и неговият пиар Весито организират някъде в центъра представянето на романа му. Вече е издал две книги, с едната лодките са плавали. Пиарът така добре си е свършил работата( то това за нея си е удоволствие в конкретния случай ), че за книгата е информирана и българската общност в Белгия. И тогава, в края на събитието оттам, направо от летището, идва Рая.
После следва горния епилог.
( Вени 1212 )Много точно казано, Вени ! Благодаря ти !
Поздрави и на двете ви, от един дядо на час и половина. Бебето Никола 4200 грама, да е жив и здрав и пътят му само напред !
Дядо Любо -
Загадъчно и вълнуващо,защото чувствата остават!Поздрави!
-
Чудесен отговор! Хубава вечер ти желая!
-
Напротив, Любо, прочетох добавената част. Когато решиш, ще споделиш и тези, непубликуваните три части. Позната ми е магията, за която говориш и ти си я усвоил с вещина. Поздрави и от мен!
-
Веси, всъщност към предишната част добавих допълнително текст, навярно не си го прочела-за абитуриентския бал. И друго, това е част първа, със завършек след останалите три части, които не съм започнал. Малко се получи като това, както пишех темите си по висша математика в университета. Оттук, после оттам, накрая заедно от двете страни и хоп-отличен. Някаква магия е писането, и ти го знаеш. Поздрави !
-
Красив завършек на романа ти, Любо. Аз сигурно бих се впуснала в повече подробности, но не е ясно дали така няма да се разводни. Уважавам решението ти за този финал. За мен беше удоволствие да коментирам всяка част от това ти творение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
