Краят на романтизма
КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушинят. Кукушиня се и аз и се сгушвам в хладната кожа на канапето в стремеж да открия най-топли му кът. Бьорк е очарователно хаотична и чудото се случва. А при мен чудо е, когато се пренеса някъде, или никъде, където няма проблеми и глупави задачи, света е розов, ухае на жасмин и пада дребен златен дъждец.
Въобще, романтика!
Обикновено се намирам в градината на старо френско имение сред живи плетове от хризантеми и чемшир и гоня някоя разкрепостена и весела красавица, която все ми убягва. Това не ме огорчава, а се умилявам още повече и ѝ прощавам. Великодушието е задължително условие за да изпадна в нирваната на романтизма. В такъв момент няма сила на тоя или оня свят, която да ме ядоса, или да ме изкара от релсите на съвършенството.
Лошото е, че умората ме оборва и романтиката бързо прераства в дрямка. Опитвам се да приложа старата йогистка техника на релакс, за да не заспя, но не успявам. Тогава се случва другото чудо, на съня. Будния блян преминава в един розов, омаен сън, в който имението придобива аристократични размери и е огряно от щастливо, топло слънце. Розите, хризантемите и ровадендроните наоколо оживяват и обхващат палавата сладурана в нежните си филизи а една нахална шипка успява да смъкне роклята ѝ, която и без това едвам се крепи на щедрите ѝ форми. Младата куртизанка изпищява от престорен свян, но не се опитва да прикрие голото си тяло. Всъщност тялото ѝ не е съвсем голо. Основата на чатала ѝ е прикрит от голям лозов лист, чиято големина не успява да покрие напълно пубисното ѝ окосмяване. Няколко рижави косъмчета, промъкнали се между контурите на листа контрастират приятно с непорочния розов цвят на кожата ѝ докато други два смокинови листа прикриват едрите ареоли на гърдите. Обзелата ме леност е по-силна от желанието да я обладая и оставам визуалния пир единствено на очите си.
О, вие красавици, неземни. Пейте лелеяната песен на живота, отнесете душата ми там, където няма горест и терзания, няма мъка и страдания. Където го няма Пиринчев, лудия ми началник… Спасете ме, красиви нимфи на желанието. Пък може и нещо да стане и да останете и вие доволни и щастливи. Но по-вероятно е да се потопим взаимно отмалели в романтиката на несъществуващото, но затова трижди повече желано царство на омаята, свободата и щастието.
Крилете на съня ме понасят…“
- Бончев, къде се дяня, некадърнико! Какво стана с проклетия доклад, по дяволите. Цяла вечност ли трябва да чакам да си свършиш недодяланата работа, или да търся друг, който ще се справи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени