Две години по-късно
Сусана
Целият апартамент ухаеше на пуканки. Беше събота вечер. Емилио никога не спомена повече за случая с ваната, а Сусана не сподели дори с Мария Хосе.
–Какво става с теб? Не излизаш с приятелки. Накрая в манастир ще отидеш!
Сусана много пъти вземаше решение да му разкаже, но се срамуваше, а времето малко по малко отдалечаваше случилото се. Обожаваше близнаците на Мария Хосе. Гордееше се,когато случайни минувачи ѝ казваха, че са досущ като нея. Тя се усмихваше, но не отричаше. Разходките с Емилио също ѝ се отразявана добре, но травмата, която ѝ нанесе оня човек, я правеше мнителна. Ако млад мъж на улицата я питаше за нещо, тя махаше с ръце и бързо се отдалечаваше. Дълго врене сънуваше кошмари и беше предупредила приятелките си да не дават информация за нея и телефона ѝ. В началото си мислеше, че някой я следи и тичаше без причина. Емилио я придружаваше от работата ѝ вечер,докато един ден тя реши, че сама трябва да преодолее страха и му каза да не идва.
–Не ми се и ...