Разбира се, че беше настанен в първокласна Клиника. Властелинът на Алгоритъма не заслужаваше нищо по-малко от най-доброто. И тъй като държеше на безупречно обслужване, бе поверил грижите по възстановяването си на най-доверения си от всички възможни умове. Онзи на Атанас.
Бледосинята светлина се стичаше по стените на болничната стая като течен неон, без да хвърля сянка. Алекс-Владимир лежеше в гравитационно легло – тялото му бе почти възстановено, но част от лицето още носеше следите от яростта на Ангела. Левият му клепач потрепваше несъзнателно, сякаш мозъкът му все още се опитваше да приеме, че някой като нея е посмял да му се опълчи. И дори е надделял.
Но макар да бе заобиколен от технологична стерилност, едно съзнание бе проявило небивало творчество, като създаде около него холограмна илюзия на дъжд, сипещ се над разцъфнали храсти от ярко червени рози. Красива гледка. За онези, които умееха да ѝ се насладят. Алекс, за съжаление, не беше сред тях.
В стаята се разнесе глас, хладен и е ...