В контролната зала царяха пронизващ хлад и мъртвешка тишина. Повечето оператори бяха в почивка, но Йоан-Светослав бе съумял да отпрати и останалите. Сега стоеше насред слабо осветения сървърен коридор с лице– мрачно като на осъден на смърт. Но очите му горяха като огъня на хиляди падащи метеорити. Дали всъщност не бе готов да изиграе ролята си на палач? Тук, сега и веднъж завинаги да погребе неумиращото?
На една от терминалните стени пулсираше активен прозорец с надпис „АТАНАС – Автономна Трансцендентна Аналитична Система“. Йоан–Светослав застана пред него. Впери невиждащия си поглед отвъд надписа. Сви пръстите на ръцете си в юмруци.
Да, беше се завърнал. Защото все още имаше недовършени дела тук.
Той въведе кодовете си за достъп и получи потвърждение. След което включи директната си ментална връзка с Алгоритъма и заговори:
“Алгоритъм. Намери информация за дата: 24 юли. Преди 14 години. Варна. Университетска Клиника по Неврохирургия. Пациент Ана-Кристина.”
“Потвърдено. Ана-Кристина. На ...