– Така ли било? Ще ме унищожите? А пък аз си мислех, че сме приятели… Колко жалко, че мненията ни се различават!
Алекс-Владимир стоеше на прага на апартамента на Ангела. Роякът бе унищожил поне половината от съседните на нейното жилища преди да бъде обезвреден от Йоан. Можеше да се каже, че е късметлийка. Или поне така смяташе допреди да фокусира властната му фигура, очакваща сякаш тя да падне в краката му и да моли за милост.
– Какво има, кукло? Защо ме гледаш така? Няма да те изям. Или поне не веднага…
Той пристъпи към нея с тежка, но бавна крачка. Приличаше на звяр, който се прокрадва към плячката си без изобщо да се съмнява, че тя би могла все пак да му се изплъзне.
Ангела още бе зашеметена от атаката. Всичко пред погледа ѝ бе размътено. Алекс изглеждаше като далечен кошмар, който обаче неминуемо щеше да я връхлети.
– Не... Не се приближавай – прошепна Ангела, опирайки се на лакти, опитвайки се да се вдигне от пода. Гласът ѝ бе хрипптящ, очите – пълни с мъгла и кръв. Стаята бе осея ...