Но минутите от три и половина до пет минаха много бавно. Анди бе напрегнат, но все пак в добро настроение. Той щеше да се срещне очи в очи с момичето, за което толкова бе мислил през последните дни. Това бе най-добрата развръзка на тази история - значи все пак тя го харесва по някакъв начин. Не е заблуда или моментно мислене. Ако не го харесваше, или ако Анди не я впечатляваше, тя нямаше да го покани на среща. Той отиде до голямото огледало и се погледна. Отново бе обрасъл, косата му бе рошава и мазна, тези дни заради лошите мисли отново се бе занемарил. Усещаше отново лошата миризма на кисело и на пот, която извираше от дрехите му. Не, не трябваше да се явява по такъв начин пред Лиса! Но какво трябва да направи?
  Приближи се до чешмата, намокри ръцете си и започна да заглажда косата. През това време мина Тобиас - един от онези гадни кучи синове, които често го закачаха. Тобиас го сръчка и му се присмя, но Анди и него не устои с внимание. След като заглади косата, той изми лицето си със сапун, а след това бръкна с него под мишниците, за да измие насъбралата се воняща пот. Когато свърши и тези процедури, той се огледа - вече имаше малко по-приличен вид. Наистина имаше още много работа по него, но засега не изглеждаше много зле, поне не колкото преди малко.
  Вече беше пет часа. Когато звънецът, който сигнализираше за края на работния ден, удари, сърцето на Анди заби по-учестено. Той се сля с колоната от напускащите помещението работници, но когато останалите поеха към града, той сви по посока езерото.
  Когато жителите от Криптон си определяха срещи на езерото, всеки знаеше, че става дума за една беседка, отдалечена на около сто метра от него. В това езеро, на което никой не знаеше името, имаше плажна ивица някъде встрани и тук често се къпеха хора от града и от околните селища. Анди пристигна на беседката в пет и десет, десет минути преди срещата. Той започна да обикаля около нея и да приглажда косата си. След това свали мръсното си яке и го закачи на беседката. Беше горещ ден и в случая якето не му беше нужно, само където се изпотяваше много.
  Други мисли започнаха да нахлуват в главата на Анди, когато наближи пет и двадесет. Дали Лиса щеше да дойде? Той се озърташе и се оглеждаше, но никой не идваше към беседката. Дали е забравила за срещата? Или се е отказала? Добрата магия щеше да се развали, ако Лиса не дойде, тогава Анди отново щеше да потъне в мрачни мисли. Времето минаваше бавно, минутите се нижеха като часове, но от момичето нямаше и следа. Когато стана пет и двадесет и пет, отгоре се зададе силует.  Този силует беше на момиче с кестенява коса на кичури. Това беше Лиса!!!! Анди застана на едно място и се усмихна. Лиса се доближи, застана срещу него, като го гледаше с весел поглед и след това му подаде ръка. Анди също протегна своята ръка и двамата се здрависаха.
   - Как си, "младеж"? - ведро и усмихнато започна тя. В същия момент Анди усети невероятния ù парфюм, като силен контраст на неговата възкисела миризма.
   - Ами добре, а ти как си?
   - Няма от какво да се оплача - рече тя и звънливият ù гласец погали ушите на Анди - ако искаш да се разходим по езерото.
   - Да, нека се разходим по езерото - съгласи се с охота Анди.
 Отначало и той и тя бяха предпазливи, но след това разговорът започна да тече плавно и интересно. Стигна се до там и двамата да споделят най-личните си мигове от живота. Тя му разказа как въпреки крехката си възраст вече е била с четири момчета, като говореше за всеки един поотделно. Отначало се е дърпала, когато баща ù ù съобщил новината, че ще се местят от Чикаго в някакъв малък град Криптон, но след като дошла тук, ù харесало. Още в началото се запознала с едно момче, неин съученик и завързали приятелство, което преминало във връзка. Момчето обаче започнало да я ревнува и да я следи и бързо ù омръзнало. А и харесала друго момче, което пък не ù обръщало особено внимание. Разкарала гаджето си около един месец след като са тръгнали, тоест преди два или три дена. Анди, който с никой не бе споделял личния си живот досега, дори и с най-близките хора, отначало му бе трудно да говори, защото винаги бе попадал на насмешливи погледи. Но после се отпусна и заразказва. Разказа за детството си, как всеки му се е подигравал, как това е продължило до днешни дни, разказа за отношенията с родителите си и постоянните скандали у дома, разказа за единствената си любовна история, за Сесил, как и тя е започнала да му се подиграва, след като е разбрала, че той е влюбен в нея. Момичето го слушаше с интерес, като от време навреме му задаваше някой въпрос, което означаваше, че тя наистина се интересува от него. Анди чувстваше как цялото ужасно бреме на миналото се стоварваше от плешките му като огромен товар. Той усещаше как двамата стават все по-близки.
  Въпреки това той се движеше на определена дистанция от нея. Не искаше Лиса да усети неприятната миризма, която лъхаше от него. Когато тя се приближаваше до него, той се свиваше и ù обръщаше гръб. Проклинаше себе си за този запуснат вид, който имаше, кълнеше се, че другия път няма да е така, само ако има още един шанс. Но Лиса като че не забелязваше това. По всичко личеше, че и на нея ù е приятно с него. А когато Анди погледна часовника и видя, че наближаваше девет, се учуди колко бързо е минало времето. Лиса му каза:
   - Хайде да тръгваме, че баща ми ще ми се кара. Трябваше да съм у нас в осем.
   - Добре, да тръгваме тогава.
   - Искаш ли утре да се видим отново? - попита тя. Анди щеше да се разтопи от щастие, когато чу този въпрос.
   - Да, разбира се, че искам. Кога да се видим.
   - Ако искаш отново в пет и двадесет тук.
   - Добре, пет и двадесет на езерото - каза Анди и малко след това, когато пътищата им се разделяха, и двамата си взеха довиждане.
  Вълни на огромна радост и облекчение преминаваха през цялото тяло на Анди. Никога не се бе чувствал толкова щастлив, както сега. Той се отби отново при Доналд Маймуната и изпи редовните си две чаши долнопробно уиски, но този път бе весел и засмян и алкохолът не го замая особено. Прибра се вкъщи усмихнат и весел и макар че майка му се опита да го нахока, задето си е оставил мръсните чорапи във всекидневната, усмивката не слезе от лицето му. Това накара родителите му отново да погледнат с оптимизъм и надежда за неговото бъдеще.

  Сряда също мина щастливо. Беше променил коренно визията си, сега носеше изгладен бежов панталон и една чиста шарена лятна риза. Косата му този път бе добре сресана с път настрани и кожата му не лъщеше на пот, а имаше доста чист вид. А парфюмът му, макар и старомоден, миришеше отдалеч. През целия ден имаше много работа и никой не се бъзикаше с него. А неговата работа той вършеше много добре, като си тананикаше. Отново беше поощрен от Майк Гердшоу, който му обеща премия на края на месеца. А когато чу звънеца, пръв напусна помещението.
 Този път Лиса дойде навреме. Тя го погледна отгоре до долу и възкликна:
   - Охооо!
 Анди се усмихна в отговор, след което двамата се ръкостиснаха.
   - А какво е това? - Анди си бе взел цигулката, защото искаше да ù покаже част от музикалните умения.
   - Това е кутия с цигулка. Мога да ти посвиря по-късно.
   - Добре - отговори тя - ще ми бъде интересно.
 Те тръгнаха покрай езерото. В началото разговорът им беше свързан с това да разказват за смешни и интересни събития от живота им. В един момент Лиса спря. Две крачки след нея спря и Анди:
   - Какво има? - попита той.
   - Не си ли мислил някога да направиш нещо щуро, нещо нестандартно? - почти извика Лиса.
   - Не знам, какво например?
   - Например нещо като това! - и тя започна да сваля дрехите си. След като остана по бельо, тя се затича към водата с викове, след което скочи в нея. Започна да плиска с ръце нагоре и да се гмурка. Анди я гледаше втренчен.
   - Хайде, идвай във водата, само да знаеш колко е приятна.
   - Не, не знам дали ще мога - отвърна той.
   - Ще можеш! Човек, отпусни се, забавлявай се! Ти може би никога не си се забавлявал през живота си.
  Анди изостри погледа си към нея. Досега тя не беше поставяла оценка върху неговия живот, не му бе намеквала нищо за начина на живот, който води. Той започна да сваля ризата си, а след това и панталона си. Изведнъж усети нещо  студено - Лиса го пръскаше с вода. Той протегна ръце да се предпази.
   - Бравоо, само така те искам. Хайде влизай!
 Той стъпваше бавно и предпазливо. Водата му се струваше много студена.
  - Хайде, по-живо - викаше Лиса
  - Добре, само не ме пръскай - провикна се усмихнато той.
 Но само след малко той направи това, което направи момичето преди малко - засили се и цопна във водата. След като главата му се показа, гърлен смях излезе от устата му.
   - Страхотноооо - викаше той.
 Двамата започнаха да се плискат, да се пръскат и да се гмуркат под водата. Настроението бе неописуемо.