20.11.2004 г., 22:30

кристалната стая

2K 0 0
1 мин за четене
                       Кристалната стая



Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там намаляваше.Зад вратите те ми предлагаха сърцето си и други така желани от простосмъртните блага.Но това не ме интересуваше,аз ги затварях а те незнайно къде изчезваха.
Остана само една врата в кристалната стая,стая по-различна от всички други,врата от мрамор.Отворих я,а там стоеше и ме гледаше Той,с ехидна усмивка и пронзващо студен поглед.Там стоеше Дявола.Мрак обгърна цялата стая,виждах само стъклените му очи вперени в мен.Погледнах го и разбрах че ми предлага смъртта.Стоях и го гледах безмълвно-той ми предлагаше смъртта,а чрез него получавах и теб.
Кой би устоял на такова предложение? В замяна на живота си и една нощ с него аз получавах вечността с теб.Тръгнах плахо към принца на Мрака,но точно преди да престъпя прага на вратата ,която щеше да ме отведе в света на Дявола,незнайно от къде се появи друга врата и се отвори.Снопчета бяла светлина пронизаха мрака.Разбрах че това си ти.Поколебах се за миг-та той ми предлагаше теб!Направих още една плаха крачка към него,но снопче от тази така чиста и мека светлина пробяга по ръката ми.Ти не искаше да отида.Спрях се и тръгнах към теб.Видях за миг отново очите на Дявола,странно в тях се четеше някакво задоволство.Да,той беше сигурен,че аз пак ще се върна при него.Аз също го знаех,но знаех и че цената ще бъде по висока.
Затворих и тази врата и след като мрака се разсея видях че тя си стоеше на мястото.Останах сама в кристалната стая.Стая само с една врата,врата от която се долавяше глас.Гласът на Дявола : "Ела при мен,бъди моя и ще имаш всичко!" .
Дните се нижат през пръстите ми като пясъчинки и желанието да отворя мраморната врата става все по-голямо.
Единственото нещо което знам със сигурност,е че зад тази врата ме чака той - най- умелият търговец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерт Птах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...