20.11.2004 г., 22:30

кристалната стая

2K 0 0
1 мин за четене
                       Кристалната стая



Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там намаляваше.Зад вратите те ми предлагаха сърцето си и други така желани от простосмъртните блага.Но това не ме интересуваше,аз ги затварях а те незнайно къде изчезваха.
Остана само една врата в кристалната стая,стая по-различна от всички други,врата от мрамор.Отворих я,а там стоеше и ме гледаше Той,с ехидна усмивка и пронзващо студен поглед.Там стоеше Дявола.Мрак обгърна цялата стая,виждах само стъклените му очи вперени в мен.Погледнах го и разбрах че ми предлага смъртта.Стоях и го гледах безмълвно-той ми предлагаше смъртта,а чрез него получавах и теб.
Кой би устоял на такова предложение? В замяна на живота си и една нощ с него аз получавах вечността с теб.Тръгнах плахо към принца на Мрака,но точно преди да престъпя прага на вратата ,която щеше да ме отведе в света на Дявола,незнайно от къде се появи друга врата и се отвори.Снопчета бяла светлина пронизаха мрака.Разбрах че това си ти.Поколебах се за миг-та той ми предлагаше теб!Направих още една плаха крачка към него,но снопче от тази така чиста и мека светлина пробяга по ръката ми.Ти не искаше да отида.Спрях се и тръгнах към теб.Видях за миг отново очите на Дявола,странно в тях се четеше някакво задоволство.Да,той беше сигурен,че аз пак ще се върна при него.Аз също го знаех,но знаех и че цената ще бъде по висока.
Затворих и тази врата и след като мрака се разсея видях че тя си стоеше на мястото.Останах сама в кристалната стая.Стая само с една врата,врата от която се долавяше глас.Гласът на Дявола : "Ела при мен,бъди моя и ще имаш всичко!" .
Дните се нижат през пръстите ми като пясъчинки и желанието да отворя мраморната врата става все по-голямо.
Единственото нещо което знам със сигурност,е че зад тази врата ме чака той - най- умелият търговец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерт Птах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...