Кристалната стая



Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там намаляваше.Зад вратите те ми предлагаха сърцето си и други така желани от простосмъртните блага.Но това не ме интересуваше,аз ги затварях а те незнайно къде изчезваха.
Остана само една врата в кристалната стая,стая по-различна от всички други,врата от мрамор.Отворих я,а там стоеше и ме гледаше Той,с ехидна усмивка и пронзващо студен поглед.Там стоеше Дявола.Мрак обгърна цялата стая,виждах само стъклените му очи вперени в мен.Погледнах го и разбрах че ми предлага смъртта.Стоях и го гледах безмълвно-той ми предлагаше смъртта,а чрез него получавах и теб.
Кой би устоял на такова предложение? В замяна на живота си и една нощ с него аз получавах вечността с теб.Тръгнах плахо към принца на Мрака,но точно преди да престъпя прага на вратата ,която щеше да ме отведе в света на Дявола,незнайно от къде се появи друга врата и се отвори.Снопчета бяла светлина пронизаха мрака.Разбрах че това си ти.Поколебах се за миг-та той ми предлагаше теб!Направих още една плаха крачка към него,но снопче от тази така чиста и мека светлина пробяга по ръката ми.Ти не искаше да отида.Спрях се и тръгнах към теб.Видях за миг отново очите на Дявола,странно в тях се четеше някакво задоволство.Да,той беше сигурен,че аз пак ще се върна при него.Аз също го знаех,но знаех и че цената ще бъде по висока.
Затворих и тази врата и след като мрака се разсея видях че тя си стоеше на мястото.Останах сама в кристалната стая.Стая само с една врата,врата от която се долавяше глас.Гласът на Дявола : "Ела при мен,бъди моя и ще имаш всичко!" .
Дните се нижат през пръстите ми като пясъчинки и желанието да отворя мраморната врата става все по-голямо.
Единственото нещо което знам със сигурност,е че зад тази врата ме чака той - най- умелият търговец.