Кроулистът (17)
Произведение от няколко части към първа част
След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере разсичаха екваторията на плажа. Първата от тях отстоеше на разстояние около 600 метра от Бели нос, а втората отстоеше на същото разстояние от Кара борун. Бяла река носеше с водите си варовикови наноси и превръщаше тази част от пясъка в една златиста смес с приказен бял оттенък. Пространството над плажа между нея и Бели нос бе покрито с лозя. Бяла река - така бе наречена от местните тази част от плажа, сякаш изникнала от невероятна приказка. В горната част на плаж Бяла река се забелязваха макове, които придаваха допълнително екзотично излъчване на мястото. Слънцето тук залязваше около 21 часа. Заградени от морето и от белите варовикови пясъчници на Бяла река, Алфонсо и Диди се придвижваха все по на север. За Диди това беше първото стъпване на девствения плаж и очите й искряха от щастието, с което тази удивителна местност даряваше всеки един посетител. Морето беше притихнало като езеро и на границата му с пясъка се открояваха специфични белезникави малки камъчета с по една или с по няколко дупчици - направо готови бижута, изваяни от ненадминатия бижутер - природата. За около половин час достигнаха до Карадере, където пясъкът ставаше малко по-тъмен на цвят, защото тази река мъкнеше друг вид наноси. Красотата и тук, обаче, беше неземна. По плажа се разхождаха крави и биволи и сякаш съзерцаваха уникалния морски и земен пейзаж. Когато наближиха съвсем Кара борун, Алфонсо посочи с ръка на Диди един огромен камък, легнал в морската плитчина, какъвто цял отбор от Сизифовци не би могъл да премести. Двамата нагазиха до колене във водата, за да го пипнат за спомен. А после въодушевени се заеха с изкачването на Кара борун. Тук шепа рибари с дървени лодки и мрежи се мъчеха да се препитават и една опърпана дървена къщурка-съборетина бе нагледното свидетелство за това. Пътеката ги поведе сама нагоре и те много бързо се озоваха на билото на носа, насочвайки се по посока Шкорпиловци. Вляво се падаше село Горица, а вдясно от тях от високия бряг се виждаше безкрайната синева на морето. В най-високата част на Кара борун се намираше изоставена и ръждясала метална кула. Изкачиха се на върха й по тесни стъпала и пред очите им се ширнаха и двата плажа едновременно - Северният плаж и плажът на Шкорпиловци. Една невероятна, величествена и паметна гледка, която винаги бе удивлявала Алфонсо. Но сега се радваше, че я сподели с партньорката си. Това ги въодушеви допълнително и им вдъхна сили, за да продължат. Пътеката ги срещна неочаквано със стадо диви прасета, които се движеха насрещно с малките си. Ситуацията не беше от най-приятните. За щастие запазиха самообладание. Прасетата спряха за миг. Точно тогава Алфонсо хвана Диди за ръката и я изтегли внимателно встрани. Прасетата, почувствали, че двамата не са заплаха за тях, внимателно преминаха. Пътят им към Шкорпиловци беше вече свободен. Скоро пътеката ги изведе на асфалтов път и те забързано закрачиха по него. Не след дълго този път започна стръмно да се спуска към Шкорпиловци. От дясната им страна се появиха каменни постройки, а после изникнаха лагери от бунгала. Накрая се ширна и самият плаж. Огромен, примамлив, ветровит и впечатляващ. Сякаш бяха на брега на океана. Диди нададе вик от щастие и се спусна тичешком към брега, а Алфонсо я последва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
А тази заедност е затрогваща и непредвидима! Хубав ден, Младене!
