Кроулистът (18)
Произведение от няколко части « към първа част
Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те усетиха освежаващия масаж на леко соленото морско вълшебство. Смееха се, изпаднали във внезапен пристъп на еуфория. Когато стъпиха на дъното, водата покриваше по-голямата част от телата им. В този миг Диди внезапно силно се притисна към Алфонсо и той почувства гъвкавото й стегнато тяло. По двамата пробяга мощна тръпка от невидимо електричество. Алфонсо, стъписан от този изблик на близост, буквално онемя от изненада. Нямаше време да осмисли какво точно се случва. За щастие Диди се оттласна рязко от него и смеейки се започна мощно да го пръска с ръка. Той отговори незабавно на пръскането. Заливаха се с водопади от пръски и сякаш забравиха къде се намират, опиянени от мига. Той не можеше да повярва, че участва във всичко това. Сякаш детството се бе завърнало и му махаше с ръка, казвайки: ето отново съм тук и не смятам повече да си тръгвам. Понякога забравата е равнозначна на щастие. А Алфонсо и Диди бяха изпаднали в състояние на забрава. На пълна забрава. Сякаш нищо от заобикалящия ги свят не съществуваше, а съществуваха единствено те двамата. Все пак водата бързо им напомни за себе си, когато кожата им настръхна от охлаждането и те излязоха тичешком от нея, заривайки се в топлия пясък. Очите им светеха по особен - искрящ начин, сякаш ирисите им бяха направени от шампанско. Започнаха да си говорят всевъзможни неща. Погледнато отстрани това бяха безсмислени словоизлияния, но в такива мигове е важен единствено бризът на погледите. Думите са само леки платноходки, които той тласка, за да се получи едно красиво видение. Видение, което вероятно им беше безкрайно нужно. В един момент на Алфонсо му мина през ум, че младото момиче може би има нужда и от малко хубава музика и й предложи да се преместят в най-близкото заведение. Диди тутакси се съгласи. Заведението представляваше малко дървено капанче, а около него имаше лодки с чадъри. Взеха си питиета и седнаха в една от лодките. Чадърът ги предпазваше от ярките слънчеви лъчи, а от капанчето се лееше дивна италианска музика. От онази - неувяхваща италианска естрада от 60-те и 70-те години на миналия век, позната от фестивалите в Сан Ремо. Явно собственикът на капанчето си падаше по тази музика и я пускаше най-вече за свое удоволствие. Диди не познаваше тези песни и буквално се прехласна по някои тях:
Se Casomai /в изпълнение на Рита Павоне/: https://www.vbox7.com/play:0942d8d9
Quando L' Amore Diventa Poesia /в изпълнение на Масимо Раниери/: https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM
Non Credere /в изпълнение на Мина Мазини/: https://www.vbox7.com/play:86cba340
Da Troppo Tempo /в изпълнение на Милва/: https://www.vbox7.com/play:5fb93067
Formule 2 Ciao, Ciao, Ciao: https://www.vbox7.com/play:38918788
Сякаш Бог в този ден сипеше своята благодат върху двамата, за да остави ярка следа в паметта им. Опиянени от музиката, отскочиха до едно боядисано в зелено заведение, разположено на самия пясък, покривът на което беше покрит с тръстикови пръчки. Гледката от това заведение беше доста примамлива.
Виждаше се целият огромен плаж, който в средата се увенчаваше от стар и ръждясал висок кей, навлизащ на около 400 метра навътре в морето. От кея заклети рибари хвърляха въдиците си с надеждата да уловят ценна риба, но преобладаващият им улов се състоеше от лапини. Често пъти някои от озлобените рибари размазваха нещастните си жертви с крак върху бетонната настилка на кея и псуваха с ярост, заради похабената стръв. След като се наобядваха Диди и Алфонсо достигнаха кея и се разходиха по него, за да се полюбуват на красивите гледки. А после поеха обратния път към Бяла, движейки се на юг по дългата плажна ивица.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Адреналинът се покачва! Сюжетната линия е две в едно- красотата на Българското Черноморие и красивите взаимоотношения между Алфонсо и Диди. Вълнуващо е!
-
Харесва ми насоката в която върви историята, началото подсказваше съвсем друго, например близост с майката на Диди, но този обрат и придава едно много силно очарование! И тук приеми моите аплодисменти за добре описаната картина, Младене, силно ме впечатли!
-
Поздравления за творбата ти, Младене!
-
Вълнуващ разказ! Първи трепети на порасналото момиче, по детски споделени! Наистина много романтично! А и прекрасната музика е катализатор на чувствата!
-
Хареса ми, романтично е...
-
Беше ми приятно да прочета. Разбира се, че с интерес чакам следващата част! Поздравления!
-
Младене, все по интересно ми става...къква е възрастовата разлика между двамата? Ще чуя песните тази вечер - втората ми е любима, още от възрастта когато бях колкото Диди!
Пожелавам ти приятни дни - липови и вдъхновяващи! -
Напъпила девствена любов пред погледа на Алфонсо... Съчетание от природни красоти и тихи, едва сдържани желания в две души, които вървят по стъпките на любовта един към друг..
Когато прослушах Рита Павоне и се наелектризирах!Бързам да пиша под въздействието на вълшебното огледало, което ме прави част от пейзажа на нашето черноморие и благодарение на тези впечатления оставам възхитен от " нъмбър восемнадцат"!
Мисля, че това постепенно въведение ни води към силната,а може би кулминация на естетически оргазъм,и естесвена част на удоволствието на прочита!
Моите специални поздрави, Младен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
