Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайногъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична усмивка. Изпита чувство на странно привличане към този непознат. Видя го как влезе преди около час в ледено студената морска вода, в която нито един плажуващ не смееше да нагази дори до глезените, а после отплува в далечината. Кроловите му ръце при замахване създаваха впечатление за чайки, отдалечаващи се по повърхността все по-навътре и по-навътре. Истинска магия. С крайчеца на окото си улови опустялата му плажна кърпа, а на нея небрежно захвърлено лежеше малко черно тефтерче. Женското й любопитство надделя и тя, след като щателно се увери, че наблизо няма някой, който да проявява интерес към него, приседна до кърпата и го пое в ръце. Разтвори го плахо, съзнавайки, че не е редно да наднича в нещо, което вероятно е толкова лично. Ала детето в нея взе връх и тя се зачете. Беше минидневник от мисли, записани с много ситен почерк, напомнящ стенограма. Погледът й пробяга първите няколко реда:
Младостта се поддържа от вид наркотик отделян от мозъка. Той се синтезира от хипофизата, щитовидната и тимусната жлеза. След 25 годишна възраст нивото му в кръвта намалява, а след 50 мозъкът престава да го секретира. Ако бъде дешифриран съставът му, той може да бъде инжектиран, както инсулина на диабетиците и така да се поддържа младостта.
Любопитството й неприлично набъбна и тя ловко отгърна следващата мини-страничка. Прочете:
Ние съществуваме извънтелесно и изобщо извън всяка форма, както ирационалните числа в десетичен запис.Това е непрекъснато дописващата се наша константна същност, която наричаме аз.
© Младен Мисана Всички права запазени