Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му глас окончателно ме събужда.
Оглеждам се. Не съм в моето легло. Спомените ми от снощи свършват около шестата-седмата водка. След това – нищо. Повдигам чаршафа. Огромен женски задник грейва като месечина в тъмното. Надка от техническия отдел! Ужас! Значи все пак отново е успяла да ме вкара в леглото си. Събитията от снощи започват да изплуват едно по едно...
- Крумов, там ли си?! Още ли спиш?!
- Спя, шефе. Разбира се, че спя. Ние, разведените, това правим в неделя. За разлика от вас, впрегнатите в брачния хомот! – не му цепя басма особено.
- Не се прави на интересен, а ставай бързо и пускай телевизора! Да се запознаеш какво те чака. Излъчват директно от местопрестъплението. Оправяй се бързо и ...