Петък вечер е. В опушената кръчма на бай Станю пак е навалица. Край една от масите са събрани повечето столове, защото Киро Паламарката се беше върнал от гурбет по морето и трябваше да разказва, туй-онуй. 

... И тъкмо да започне, вратата се отвори. Кълбета дим се втурнаха навън, а вътре влезе Гочо Пича. Върху пожълтелия му мустак имаше протекли сополи, а по бузите му искряха сълзи. Станю се провикна зад тезгяха:

- Ко стаа бе, Гоче?

Всички се обърнаха. Пичът смръкна шумно сополите и измърмори:

- Стаа... Стаа... Ко да стаа... Умре ми патката.

- Ни думай!

- Малиий и кога бе, Гоче?

- Сабахлям.

От всякъде заваляха въпроси:

- Ма изцело ли умре?

- И коша прайш сега?

- Чистак изцело.

- И как стана туй бе?

Гочо Пича седна на един стол и заразказва:

- Е тъй, зарад празната ми глава. Днеска ходих при доктору. Ръга ма, щипа ма, подир туй ма кара да пикам, пита ма за онуй как и, пък после написа две рецепки и полвин час ми обясня, кое как да пия. Я запомних, де ми каза, ку ми климни патката да и дам, от тия сините хапчета едно. Ма вика, в краен случай две. Подире отидох у аптеката и целата пенция фръкна за илачи. Прибирам са и първо отивам да видя патката, щот ми е една. Гледам климнала и не мърда. Фанах и я разтърсих. Нищу. Подире и топнах главата в коритото, дано са освести. Пак нищо. Накрая вадя оня илач, къде ми каза да слагам по едно и го тикнах.

- Къде го тикна бе?

- Е, как къде?! Вътри, нема да го мажа я!

- Малий, ам то боли бе.

- Нали ми е една, ко ма интересува боли ли или не. Седя десет минути, нищу. Грабам още едно хапче и то там. Подир пет минути гадинката трепна два пъти и умре. Веднагически бегам при Стефана и викам "Жено, патката ми умре", а оная ми вика "Режи и главата и ша я печем".

- Те, затуй преди 40 години и отказах на Стефана да са женим- каза Асенчо Дамлата.

- И после, ко?

- Фанах и я зарових у двора.

- Ни думай бре, как тъй я зарови?!

- Е, нема да я ям! Она ми беше, кат брат. Само и оскубах перушината, да имам спомен.

- А бе, Гочо, ти за коя патка хортуваш бе?

- За мойта бе, пъстрата. Имаше бело и зелено, и черно. Истински красавец.

Герги Ракията са провикна от другата маса:

- Алоу, Алтавия, ти дан разпраяш за оная юрдечка, дето по цял ден крякаше из двора ти? Ако е за нея вече ша ти викам Гочо Патката.

От тая вечер нататък кръстиха Гочо, Патката.

- За нея я, ако щеш ми викай, кот щеш.

Понесе се едно многогласно:

- У, да тъй... У патката!

След това всички се обърнаха към Киро Паламарката и започна неговият разказ, как като отишъл на морето с бялата си магарица Дулцинея и тя станала проститутка.

        Следва продължение, като спазвам всички драматично-прозаични правила, които съм прочел в сайта.