25.09.2019 г., 18:27

Кръговратът на живота

677 1 0
1 мин за четене

            Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те успокоява, когато си напрегнат; да умиротворява разтревожените ти очи и да не позволява на заплашително-забързания свят да отнеме момчето, в което се влюби до полуда.
            Ще ти роди дете. Небето ще изръкопляска! Ще я боли. Момче... Подарѝ ѝ куп ласки! Ще я видиш гола – и физически, и психически... Ще почивате в хола. Ти за нея едничък си! Ще се будите в пет. Звук. Вързопчето плаче. Ще ви мъмри съсед с натежали клепачи. Ще заминете в САЩ и ще пиете вино за живота фучащ. Ще сте драма на кино. Ще възпитате мъж от момчето си малко. Той ще тръгне веднъж и това ще е жалко...
            Ще тъгувате там, че гнездото е празно. Знам – добрите слова са магия заразна. Побеляват коси и ръцете треперят, избуяват треви и в сърцето се стелят. Самотата крещи като гладна хиена, зад вратата блести безпощадна вселена. Старостта ви изпи  угасените сили. Мъдростта не тежи, а духа ни закриля. Светлината е път, а посоката – права. Тъмнината е кът за тъга и забрава. Любовта ви събра в нажеженото лято и приключи това.
            Те живяха богато.
            Без злато...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...