Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо :
- Господи, Господи - тежък ми е този кръст! Ето виж, животът на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това - живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър - ето, брат ми не е верен на жена си, а съседът изостави децата си и се пропи! Господи, моля ти се - снеми този кръст от мен!
Дотолкова се бил улисал да досажда на Бога, че беше успял и хората да отегчи с
постоянното си мърморене и станал за присмех на цялата долина.
Във вечерта на пълната луна, уморен от дневната работа, селянинът си легнал и
веднага заспал, пропускайки редовната си молитва, в която се оплаквал за тежката си орисия.
Но същата нощ му се присънил чуден сън - жив и плашещ. Сам Бог му заговорил :
- Ти дълго време ме молиш да взема кръста ти! Ще го сторя, но друг ще ти дам, защото знай - няма жив човек без кръст! Ето, влез в тази зала и си избери един! Който и да харесаш - твой е, а стария т ...