Влакът потегли спънато и със скърцане, огласяващо недоволството му, че трябва да се размърда, за да ни закара до другия край на България. Но поне като пич тръгна навреме. Чакаше ме дълъг път до морето, където тайфата отдавна се давеше в бира, а аз, както винаги, имах неотложни дела за довършване, преди да се докопам до заветната отпуска. За капак, колата ми се повреди и бай Стамат, който й беше като джипи, постави тежка диагноза и я вкара в реанимацията, както наричаше сервиза си, като уклончиво избягваше да даде прогноза колко дълго ще продължи лечението й. Така че ето ме на влака, първа класа, запазено място до прозореца и стеснителната масичка под него. Масичка чак, гръмко звучи, но все пак успява да побере вестника, които взех на гарата, заедно с шишето с минерална вода и жалкото подобие на кафе.
Споделям пестеливото пространство на купето с две момичета на около двадесет и няколко години, както и с един достолепен господин, надхвърлил доста отдавна на попрището жизнено средата. Де ...