Кървавото утро настъпваше бавно и тежко под гъстата мъгла. артилерийския огън ореше земята дълбоко. Картечниците, като шевни машини тракаха в далечината. Вече трети ден се водеше славната битка при Драва. Немците бяха минали в настъпление в полосата на 24 Черноморски полк, като смятаха, че българите, доскорошни техни съюзници са най-слабото място в отбраната на техните врагове.
  Беше истински Ад. Хората умираха без стон, без болка. Не че нямаше, просто не се чуваха, заглушени от екота на пръскащите фругасни снаряди.
 Нашата артилерия също не оставаше длъжна. Тя хапеше както немските минохвъргачки и оръдия така и немските картечници. Войниците изнемогваха и кой друг би дал кураж, ако не артилерията?
  Но денят напредваше. Слънцето тежеше и припече жарко. Водата не стигаше, а хората, тези млади момчета, някой от тях доброволци по неволя, записали се само защото узнали, че са получили повиквателните си, мряха като мухи. Секундите изглеждаха векове, а часовете - епохи!
  В трета сборна артилерийска батарея на полка, която имаше за задача да прикрие и подкрепя пехотата с право мерене, за смелост, настана хаос. Поручик А. беше с пребледняло лице. Скоро му бяха заповядали по телефона да отстъпи позиция, защото отбраната се бе пропукала, но той обмисляше, дали да не поиска писмена заповед. 
  Но се случи така, че мълвата се разпространи и хората обзети от инстинкт за самосъхранение, започнаха да се суетят и да извършват едно непонятно “Брауново движение”, непознато за военното изкуство.
    -    “Моля ви момчета, оръдията !..............................”
    -    “Там има немци се разнесоха викове”
В този момент, ефрейтор М. Доложи на поручика:
 - ”Аз ще се върна за конете на нашето отделение, пък каквото ще да става”
  Той беше от близките до града села, в които беше гарнизонът на легендарния полк.  Израснал в суровите зими и хладните лета на Балкана, той не че не изпиташе страх. Конете! Конете бяха това , което го накара да преодолее себе си. Те бяха неговия хляб, сън, ръце и приятел.
 След двадесетина минути той се върна с четири коня и две оръдия и в този момент се случи чудо. Неговите другари един през друг се върнаха на позиция и веднага батареята отново залая. Чу се ехо от едва доловими викове:
..............”Ням ги”.....................”Няма”....................”Няма немци”.....................
  Пехотата забеляза това и се събра пред артилерията. Останалото бе работа на офицерите. 
  Това се случи на третия ден в битката при Драва. Старите хора бяха казали “Всяко чудо за три дни”. Е три дни бяха минали, но на каква цена!

 След още 3 дни ефрейтор М. Беше извикан пред стоя. Наградиха го с кръст за храброст, а той на ум си каза:
    -    “Абе аз добре, че отървах дървен кръст, не ми трябва железен............. и се усмихна!”