Кучешка обич
Онани Онаниев се роди в покрайнините на Бургас. Майка му, неомъжена жена, зарязана от сексуалния си партньор, имаше малки тънки мустачки. Тя работеше като асистент в университета "ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ". Наричаха я Страшилището, заради вида й на мъжкарана и заради ниските оценки, с които бомбардираше бедните студенти. Дълбоко нещастна от външния си вид, тя бе направила на младини опит за самоубийство - за щастие неуспешен. Беше вързала на врата си тежък камък, а после се бе метнала от мостика на Бургаското пристанище в морето, но потъването й бе спряно от внезапно изникнала гигантска медуза, която тя яхна. После бдителен гражданин я измъкна читава от водата. Онани тежко преживяваше смяната в настроенията на майка си. Когато навлезе в пубертета започна да релаксира като яростно мастурбираше. Но въпреки това на лицето му грееше ярко съзвездие от многобройни пъпчици, което отблъскваше девойките от него. Немил и недраг, Онани се отдаде окончателно на бог Онан. През останалото време киснеше в интернет и се запасяваше с безсмислени факти. Но, о чудо - една пъпчива девойка хвърли око на Онани. И започна връзката на пъпчивите Ромео и Жулиета. Онани сияеше, а майка му ставаше все по-мрачна, защото го виждаше все по-рядко. Но случи се второ чудо - лицето на пъпчивата девойка се прочисти по неведом начин и тя започна своите сексуални забежки. Това срина психически Онани. Горкият - дори прописа витиевати стихчета, в които изплакваше любовната си мъка. Но всуе! Девойката си намери як тъпкач и загърби завинаги миналото си. А Онани се чудеше, защо е още на този свят? Кому е нужен, освен на трайно изтръпналата си греховна ръка. И в един сив и студен ден се хвърли от 10-я етаж на строеж на видна строителна фирма. На гроба му често ходеше едно старо куче и обилно го препикаваше. Явно Онани бе заслужил с нещо кучешката почит.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Уви, човешката съдба често е жестока. Понякога е безпощадна. Разказът е изграден от умело преплитане на трагично и комично и с мярка. Браво!
-
Има нещо гротескно, едновременно трагично и комично в този разказ... Но всъщност в живота съществуват какви ли не човешки характери и съдби! Майсторски увличаш читателя, Младене и го караш да се замисли...
-
Разказът ти буди много размисли и ме натъжи с липсата на перспектива.
Животът ни поднася какво ли не, но ни е даден да го живеем и за мен самоубийството не е решение. Към него прибягват слабите, силните го живеят и се борят до последния си дъх. Заинтригува ме, Младене!👍🥰 -
Стана ми тъжно, Младене! Съдба или орис, не знам Ала кучетата са много верни приятели.
Хубава вечер, интересна гледна точка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Отнякъде, а може би точно от разказа на Младен възникват в душата ми спомена за селското ми детство.Един непосредствен контакт с гълъбите, гургулиците,канарчета,зайци,котки,овце,крави,коне и верният приятел и пазач на всеки селски дом-кучето.Баща ми беше ловец и задължително имахме един(или една)птичар,било то германски брак или швейцарски грифон,а отделно една руска овчарка, беше го кръстил на името на племе бушмени от Южна Африка-Замбо.Известният германски цирк "Буш" ползваше уменията на тези лилипути да боравят с техните наглед примитивни оръжия,като лъкове,стрели и ножове.
Та накрая за кучетата:Замбо беше толкова предан, че от ревност и необуздана яркост се скъса от синджира и буквално уби един шестмесечна птичар,който баща ми държеше отделно завързан,за да го обучава за лов на пернат дивеч...
И при хората,явно има подобно поведение. Ето този "велик херой Онани е готов да разкъса(словесно)всеки,който премине във въображаемата му територия.