14.11.2023 г., 19:59  

Кучешка обич

1.2K 6 5
1 мин за четене

Онани Онаниев се роди в покрайнините на Бургас. Майка му, неомъжена жена, зарязана от сексуалния си партньор, имаше малки тънки мустачки. Тя работеше като асистент в университета "ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ". Наричаха я Страшилището, заради вида й на мъжкарана и заради ниските оценки, с които бомбардираше бедните студенти. Дълбоко нещастна от външния си вид, тя бе направила на младини опит за самоубийство - за щастие неуспешен. Беше вързала на врата си тежък камък, а после се бе метнала от мостика на  Бургаското пристанище в морето, но потъването й бе спряно от внезапно изникнала гигантска медуза, която тя яхна. После бдителен гражданин я измъкна читава от водата. Онани тежко преживяваше смяната в настроенията на майка си. Когато навлезе в пубертета започна да релаксира като яростно мастурбираше. Но въпреки това на лицето му грееше ярко съзвездие от многобройни пъпчици, което отблъскваше девойките от него. Немил и недраг, Онани се отдаде окончателно на бог Онан. През останалото време киснеше в интернет и се запасяваше с безсмислени факти. Но, о чудо - една пъпчива девойка хвърли око на Онани. И започна връзката на пъпчивите Ромео и Жулиета. Онани сияеше, а майка му ставаше все по-мрачна, защото го виждаше все по-рядко. Но случи се второ чудо - лицето на пъпчивата девойка се прочисти по неведом начин и тя започна своите сексуални забежки. Това срина психически Онани. Горкият - дори прописа витиевати стихчета, в които изплакваше любовната си мъка. Но всуе! Девойката си намери як тъпкач и загърби завинаги миналото си.  А Онани се чудеше, защо е още на този свят? Кому е нужен, освен на трайно изтръпналата си греховна ръка. И в един сив и студен ден се хвърли от 10-я етаж на строеж на видна строителна фирма. На гроба му често ходеше едно старо куче и обилно го препикаваше. Явно Онани бе заслужил с нещо кучешката почит.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кучето е верен приятел на човека."
    Отнякъде, а може би точно от разказа на Младен възникват в душата ми спомена за селското ми детство.Един непосредствен контакт с гълъбите, гургулиците,канарчета,зайци,котки,овце,крави,коне и верният приятел и пазач на всеки селски дом-кучето.Баща ми беше ловец и задължително имахме един(или една)птичар,било то германски брак или швейцарски грифон,а отделно една руска овчарка, беше го кръстил на името на племе бушмени от Южна Африка-Замбо.Известният германски цирк "Буш" ползваше уменията на тези лилипути да боравят с техните наглед примитивни оръжия,като лъкове,стрели и ножове.
    Та накрая за кучетата:Замбо беше толкова предан, че от ревност и необуздана яркост се скъса от синджира и буквално уби един шестмесечна птичар,който баща ми държеше отделно завързан,за да го обучава за лов на пернат дивеч...
    И при хората,явно има подобно поведение. Ето този "велик херой Онани е готов да разкъса(словесно)всеки,който премине във въображаемата му територия.
  • Уви, човешката съдба често е жестока. Понякога е безпощадна. Разказът е изграден от умело преплитане на трагично и комично и с мярка. Браво!
  • Има нещо гротескно, едновременно трагично и комично в този разказ... Но всъщност в живота съществуват какви ли не човешки характери и съдби! Майсторски увличаш читателя, Младене и го караш да се замисли...
  • Разказът ти буди много размисли и ме натъжи с липсата на перспектива.
    Животът ни поднася какво ли не, но ни е даден да го живеем и за мен самоубийството не е решение. Към него прибягват слабите, силните го живеят и се борят до последния си дъх. Заинтригува ме, Младене!👍🥰
  • Стана ми тъжно, Младене! Съдба или орис, не знам Ала кучетата са много верни приятели.
    Хубава вечер, интересна гледна точка!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...