12.11.2009 г., 8:47

Кучешки живот - 1

1.5K 0 2
1 мин за четене

Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато един след друг стопаните му си отидоха от този свят и то остана само. Само и на улицата. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с техния шум, многото хора... Всичко го плашеше.

Скоро гладът го накара да търси храна.  Тогава разбра, че не е само. С такава съдба бяха и други негови събратя. Посрещаха го с ръмжене. Налитаха на бой. Не го приемаха в глутницата бездомни кучета.

Беше с добро възпитание. Не беше свикнало с тормоз и насилие нашето куче. Трябваше да направи нещо, за да оцелее. Да отиде някъде другаде, на друго място. И тръгна.

Тръгна по един път. Летяха коли. Настигаха го, или бързаха насреща му, но то вървеше. Не обръщаше внимание на нищо, но и никой не обръщаше внимание на него. Вървеше.

Видя къщи. Пред първата легна. Беше изморено и трябваше да си почине. Врата се отвори. Излезе човек. Кучето се сви. Не знаеше какво да очаква.

Излезлият беше младеж. Живееше тук с майка си. Сега, през лятната ваканция, се грижеше за няколкото овчици, които тя отглеждаше. Видя кучето. Личеше, че е гледано куче.

- Ти пък откъде дойде? Гладно ли си? Ела.

Кучето доверчиво го последва. Младежът донесе храна и вода. После го остави.

Сутринта кучето очакваше момчето. Когато то тръгна с овцете, тръгна след него. И така всеки ден. Лягаше край пасящите овчици. Очакваше момчето да заговори. Наостряше уши при непознатите шумове, но без нужда не лаеше. Лаеше, ако се приближава човек или животно. Човекът и кучето свикнаха един с друг.

Кучето беше спокойно. Беше намерило стопанина си.

(следва продължение)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...