Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато един след друг стопаните му си отидоха от този свят и то остана само. Само и на улицата. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с техния шум, многото хора... Всичко го плашеше.
Скоро гладът го накара да търси храна. Тогава разбра, че не е само. С такава съдба бяха и други негови събратя. Посрещаха го с ръмжене. Налитаха на бой. Не го приемаха в глутницата бездомни кучета.
Беше с добро възпитание. Не беше свикнало с тормоз и насилие нашето куче. Трябваше да направи нещо, за да оцелее. Да отиде някъде другаде, на друго място. И тръгна.
Тръгна по един път. Летяха коли. Настигаха го, или бързаха насреща му, но то вървеше. Не обръщаше внимание на нищо, но и никой не обръщаше внимание на него. Вървеше.
Видя къщи. Пред първата легна. Беше изморено и трябваше да си почине. Врата се отвори. Излезе човек. Кучето се сви. Не знаеше ...