9.11.2022 г., 17:54 ч.

Кучешки живот 

  Проза » Разкази
471 1 1
6 мин за четене
Кучешки живот
Стар съм. Едва влача краката си, дори мускулите на опашката ме болят.
Много съм гладен. Не съм ял от няколко дни. В момента вървя към една кофа, от която се носи сладката миризма на мухлясали огризки хляб, пилешки кокали и обелки от картофи...
Мама беше с големи кафяви очи и дълга козина. Баща си не го познавам. Знам от мама, че е бил силен и красив бездомен пес с басов лай. Мама се влюбила в гласа му и красивата осанка.
Така съм се появил аз, моите братя и сестри. Всички ги разпиля животът – кой в квартал „Слатина“, кой в „Люлин“…Не се виждаме често.
Миличък, ела при мама да те научи на някои много важни неща за живота. Вече си голямо момче и след някое време трябва да се разделим. – Ще трябва да поемеш по своя път.
Погледнах я учудено и с лека досада. – Не може ли да си поиграя още с кученцето Роко?
В погледа на мама долових гняв и в гласа й усетих дрезгави нотки, които скоро щяха да изригнат в яростен лай.
Житейските уроци продължиха месеци. Всеки ден ми казваше полезн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??