IvanStefanov (Иван Стефанов)
148 0
29.01.2012 г., 19:49 ч.

Кучка 

  Проза » Разкази
1015 0 10
4 мин за четене

КУЧКА

 

Не пиеше много.

До козирката!

Ни повече, ни по малко!

При него всичко беше точно!

Пиеше само вечер.

Пристигаше в клуба на художниците в шест!

Точно!

Та влиза Хари…

Масата е една и съща! В центъра!

     Бутилка и чаша. Вино! Хари не пие нищо друго, дори и аванта да е. Никога! Боговете пиели само вино! Да е чул някой, някога, някъде, някой бог да е пил уиски или водка? Никога и никъде! А Хари си е бог!

       Кога се родил…

     Първо изврещял, но веднага млъкнал, защото над него се надвесили три харпии. Харпии ли, уруспии ли, не запомнил добре, ама женски. Три! Една от друга по хубави и една от друга по цицести.

        И чул как една след друга изрекли:

       -Мъж!

       -Пич!

       -Художник!

       И изчезнали!

     С това Хари започваше и го разказваше почти всяка вечер и на всеки, който приседне на масата до него.

      Следва облизване на джуките, припалване на цигара и поредната история, след обръщане на поредната чаша, но от втората бутилка:

-В петък се запознахме!

-В събота се оженихме!

-В неделя я набих!

-В понеделник я изгоних!

Поредна чаша и процеждане през зъби:

-Кучка!

Всички жени за Хари са кучки.

Изключение няма!

    Кога се случи, а се случваше, Хари да се сдобие и с пари, на масата му присядаше и нещо женско. Бъбреше, пиеше, плащаше и го отвеждаше в ателието си. По няколко дни това женско не се вестяваше. Кога дойдеше, по лицето му имаше петънца - и малки, и големички, и сини и зеленикави...

А той пиеше и разправяше коя кучка, как я млатил и как пищяла:

-Ще пищи! Кучка! Плащам, ще млатя!

Поредна чаша и мечти…

-Пари, пари! Дайте ми пари и всички кучки са мои!

-Ах, какъв кучкарник ще направя!

Мечтаеше Хари.

 

Да, ама това, животът, си е много подло нещо!

Промени се и повлече и Хари…

Започна все по рядко и по рядко да идва…

После изчезна…

Разправяха, че закъсал с очите…

И скоро за него се говореше в минало време.

Имало нещо.

Няма вече нищо!

И го забравиха!

 

Мина есен, мина зима, настъпи пролет.

Грейна слънце и улиците се оживиха.

 

Един ден…

Една жена

       … олисяла, посребряла, поприминала, хванала под ръка водеше човек, които с другата си ръка почукваше с бяло бастунче…

Водеше един мъж!

Срещнала го беше преди седемнайсет години...

В един петък.

В събота се ожениха.

В неделя я наби.

В понеделник я изгони!

 

Една „кучка” водеше един слепец!

И мълчеше.

И той мълчеше!

© Иван Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??