23.11.2011 г., 22:06

Кухненски истории

1.1K 0 1

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”

Шефката на ресторанта

"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"

Мълчание.

В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят.

"Единадесет и тридесет и пет? Всичко готово ли е? Иване, дай да видя соса на Пилешкото!"

Иван носи големия тиган с пикантния сос в едната ръка, в другата държи дървена бъркалка. Шефката взема бъркалката. Разбърква соса. Сбръчква чело. Поглежда нагоре и казва.

"Този сос е рядък, това не е резултатът, който искам. Направи нещо по въпроса."

Иван кимва с глава, в знак на съгласие. Шефката излиза от кухнята. Иван прави две обиколки около печката, без да докосне соса. Шефката влиза.

"Единадесет и четиридесет! Иване, кво стана със соса?"

Той носи соса, за да се докосне до деликатното ù небце.

"Мммм да, това е, което исках, значи все пак можело?" Единадесет и четиридесет и пет – отваряме вратите на ресторанта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...