Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят.
"Единадесет и тридесет и пет? Всичко готово ли е? Иване, дай да видя соса на Пилешкото!"
Иван носи големия тиган с пикантния сос в едната ръка, в другата държи дървена бъркалка. Шефката взема бъркалката. Разбърква соса. Сбръчква чело. Поглежда нагоре и казва.
"Този сос е рядък, това не е резултатът, който искам. Направи нещо по въпроса."
Иван кимва с глава, в знак на съгласие. Шефката излиза от кухнята. Иван прави две обиколки около печката, без да докосне соса. Шефката влиза.
"Единадесет и четиридесет! Иване, кво стана със соса?"
Той носи соса, за да се докосне до деликатното ù небце.
"Мммм да, това е, което исках, значи все пак можело?" Единадесет и четиридесет и пет – отваряме вратите на ресторанта!
© Анин Всички права запазени