Nov 23, 2011, 10:06 PM

Кухненски истории

1.1K 0 1

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”

Шефката на ресторанта

"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"

Мълчание.

В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят.

"Единадесет и тридесет и пет? Всичко готово ли е? Иване, дай да видя соса на Пилешкото!"

Иван носи големия тиган с пикантния сос в едната ръка, в другата държи дървена бъркалка. Шефката взема бъркалката. Разбърква соса. Сбръчква чело. Поглежда нагоре и казва.

"Този сос е рядък, това не е резултатът, който искам. Направи нещо по въпроса."

Иван кимва с глава, в знак на съгласие. Шефката излиза от кухнята. Иван прави две обиколки около печката, без да докосне соса. Шефката влиза.

"Единадесет и четиридесет! Иване, кво стана със соса?"

Той носи соса, за да се докосне до деликатното ù небце.

"Мммм да, това е, което исках, значи все пак можело?" Единадесет и четиридесет и пет – отваряме вратите на ресторанта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...