I.
Първите петли още не бяха запели, когато Албена стана и се разшета из къщата. Изтупа губера на миндера, премете около огнището, изхвърли пепелта от снощи и донесе дърва да запали огън, та да затопли къщата. Беше рано още да прави попара за мъжа си Илия и малкия Манолчо, техния син. Затуй излезе на двора и с една лопата почна да почиства снега, който беше натрупал през нощта.
Скоро слънцето взе да се показва зад балкана и да събужда хората от селото. Петлите започнаха да кукуригат зад оградите, а овцете в плевните блееха гладни. Потна и уморена от многото работа, която беше свършила рано рано, Албена остави лопатата пред вратника и влезе вътре вкъщи. Пребърса челото си със забрадката и седна на столчето до огнището, където огънят гореше тъй сладко, че ѝ идваше да се свие на килимчето на пода и да заспи.
Но се боеше да затвори очите си. Пак щеше да го види. Той пак щеше да дохожда в съня ѝ, както правеше всяка вечер. Беше като зла орисия да се среща с него всеки път, щом се оставеше н ...