Sadboy (Георги)
23 18
24.05.2013 г., 10:35 ч.

Кукумявката 

  Проза » Разкази
903 0 5
1 мин за четене

Мразеше тази къща. Откакто се премести в нея, всичко се обърка. Животът му стана непоносим. Любимата му замина далеч и знаеше, че няма да бъдат повече заедно. Известно време се виждаха, след това работата им разреди срещите, докато се случи неизбежното. Тя си намери друг. Далеч от очите, далеч от сърцето, са казали хората.

Не я винеше, знаеше че е въпрос на време. А той се затвори в себе си. Откъсна се от света, който без нея бе сив и мрачен. Прибираше се от работа в къщи и пак на работа. Самотата го съсипваше.

И проклетата кукумявка… Не спираше с крясъка си всяка нощ. Сякаш го чакаше да излезе на терасата за поредната цигара и веднага му напомняше, че е до него.

Тази нощ долетя безмълвна и кацна срещу му. Погледна го, той нея също. В погледа ù прочете, че е дошло времето. Искаше още няколко дни, не повече. Знаеше, че тя ще дойде. Знаеше, че пътува към него. Любовта ù бе угаснала, но той искаше да я види. Още веднъж да погледне в очите ù. Утре щеше да е в града. Искаше я само за миг. Сякаш птицата прочете мислите му. Размаха криле и отлетя. Тази нощ не я чу повече. Искаше още малко. А после… после бе поредната статистика. Моторист карал с превишена скорост и без каска не е успял да вземе завой. В градчето щяха да пошумят няколко дни и да се забрави. Всички забравят мъртвите. Само децата пазят спомена за родителите си. Децата… докато пораснат.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??