Из сборника с ужасии "Тя"
Ама едва го търпя, бе… Едва го търпя! Четиридесет години ме трови. То аз си мълчах, мълчах, ама… Нетърпимо е – все той да е прав. Хайде – веднъж, два пъти… Но цял живот… И все се оказва, че е прав…
Чистя си аз кухнята, а той се меси: „Не трий с мократа кърпа електрическия ключ, ще гръмне!“…
Да, бе – ти ще кажеш…
И гадът му с гад се оказа прав! В ръцете ми светна, стоя стресирана, ключът целият в черно…
Гръмна!
Щото той го урочаса!
Не гръмна масичката докато я лъсках, не гръмна гардеробът, не гръмна печката – ама като се обади и ключът гръмна… Ти остави, ами издърпа ме той, изтри ми ръцете, отви бушоните, смени ключа и… Дума не ми каза!
Нахал!
Демек, натъртва ми, че съм виновна…
Но аз магарето си в калта не оставям. Продължих на другия ден – все едно нищо не е станало. Рекох да сготвя. Как какво? Фирменото блюдо – пълнени чушки. Е, аз това зная – с кайма: чушки, сарми, мусака… И бъркани яйца… А, не – и друго мога. Яйца с домати и чушки бъркам, даже веднъж супа ...