Не го харесваше открай време. Нищо, че беше красив, висок, синеок и жените се тълпяха около него. Не го одобряваше и това си е. Имаше бегли спомени от него като деца, но после срещите им бяха твърде редки, за да може да се каже, че се познават. Точно това бяха - двама непознати, свързани от изкуствена "роднинска" връзка.
Дана се чудеше на акъла си - за какво и беше изобщо да сключва граждански брак, не можеше ли да съжителстват като другите хора? И защо било редно да се спазват традициите? Линията на кумовете трябвало да се спазва, да бе, да, дрън-дрън. Ако не беше послушала роднините си, сега връзката с непоносимия за нея Николай щеше да е избегната. Да, ама не - явно всички хора покрай сватбените приготовления оглупяват, и тя в това число. Когато отидоха да канят Николай за кум, можеше спокойно да заяви, че не го познава. Изобщо.
Старите им кумове имаха два сина, по традиция по-големият от тях поемаше щафетата и така Николай с тогавашната си приятелка приеха "честта" да кумуват на мл ...