Романтик (Христо Костов)
403 16192
16.12.2006 г., 14:34 ч.

Кумандирофка 

  Проза
1319 0 14
3 мин за четене

- Алуууууу! Стойно, мари! Ни чуйш ли мъ? Брей, че глуа жина. Стойноооо! Ааа, така. Турни си слушалкътъ до ушоту да мъ чуйш по-убаво. Ни ричай нищо. Язе ша ти говорам, ти ша мъ слушаш. Добря сам, да знайш. Мъ тука на мурето е убаво. Дъ знайш другио път ша тъ земам и теб, и дяцата, и ша додим дъ са разобразим. Оно мурето е големо, Стойно, ни йе като наштъ ряка. И солено. Видех дека от него вадат сол. Каква сол? Бела. Мъ че си проста, гачи солтъ е църна. Ааа, и едни треви пливат у негу, вудурасляци. Ричат щото нейди ги едели. Язе ги барах, мъ ни стават за кравъта. Като рекуф за кравъта, дъ знайш щото Драгой шъ ти дукара ощи йеднъ. Кой Драгой? Горскиа. Мъ ти дъ внимаваш с негу. Що? Он ша та накара дъ и провериш вимето. И кът са навидеш, мое дъ та изненадъ отзаде. Отде знам. Курварин е он. Знаиш ли що селенки е опрайл. Ти са ни фащай на тоа номер. Кво язе? Язе тука ни сам по кеф. Кумандирофка сам. Кво са ти рекле, мъ? Мъ они съ прости като теб. Язе тукъ съ клифициръм. Кво е, кво е. Учен ша сам. Йедин ден мое и полетик да стана. Нема се кмет дъ седа. Дъ ти ричам сигъ. Они тукъ знайш ли кви съ сбръкани ората. По цел ден лежат на припек и нищо ни фащат дъ работът. От декъ зимът пари? Отде да знам. Караа ма и мене дъ идем дъ са пичем. Не мъ. И язе така мислеф. У таа жега нема дъ съ пикат до печкътъ. Оно нъ лежанито са викало така. Одиф дъ си купа и йедни спицялни гащи, за мурето. Как мъ. Ни мое с мойте си, не пущат. Язе пробаф, ама ма изгониа. Отидоф у йедин мъгазин и там що да ти каа. Саму такивъ рабути. Сряща мъ йедна жина и викъ:

 „ Гусподине,  къкво ша искъте? Имъме секакъф вид. Боксьорски,      слипови, прашки. Прашки мъ. И язе са кокориф. Кви прашки, кви боксьоре, кви слипови мъ и викъм. Язе дъ са ни буксиръм, дъ ни съм тръгнал врабки да бием.”  Они и тука имало прости. Викъм и : „ Дай йедни гащи зъ мурето дъ са пичем. Ама по-големи, щото дъ ни ми са види онуй нящу.”  Она ми давъ идни гащи и язе утивъм нъ мурето. Песък, Стойно, многу. Лежат ората нъ негу. Като съ запарат влизат у мурето дъ са плицикът. Уууу, Стойно, убаво й дъ знайш. Само дека си изгубиф сапуна у мурето. Как що, ма! Ми нъли съ къпаф. А без сапун къкво къпане. Тува йе, Стойно, от тукъ. Айде стигъ съм бъбрал. Многу здравйе нъ дяцъта. А, и Стойно, забрайф дъ ти рекъ за кравъта. Кът га дойш, посли дъ га цилуваш по чилоту. Що, що? Язе тебе кът та баръм нали тъ цилувъм чат-пат. Она и кравъта обича. Айде, Стойно, затваряй тилифонъ. Пъ кат си дойдъ ша ти разправам повече.

 

 

 

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??