20.11.2018 г., 20:29  

Купи цветя за Мама

1.2K 2 4
2 мин за четене

Купи цветя за Мама

Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях? 
- Знам! 
- Защо така, Г-н Водач? 
- Наложи се. 
- Ама е забранено, знаете … и кво ще правим сега? 
- Ами ще ми пишете акт, знам ли, какво. Какво се прави в такива ситуации? 
- Е то акт лесно, ама ...

През това време, човекът с когото говорих по телефона все още слуша ситуацията.
 
И когато разговорът тръгна към глобата, той ми затвори и ме набра отново.

Стреснах се отпървом, пък се извиних на полицаят и вдигнах слушалката.

- Миличко, айде да ти звънна след малко, че заради теб ще ме глобяват сега.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Какво как? Как ще ме глобяват ли?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Ами че говоря по телефона.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не, не, Миличко, сега съм спрял.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Катаджията ме спря.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- За телефона!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Е как как ще ме глобява? Ей така ще ме глоби.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- КАКВО?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не бе.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- А бе ти луда ли си?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не ме интересува, че ще идва!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Може да ти е майка, ама е твоя майка.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- КАКВО? ДА И КУПЯ БУКЕТ? … ???
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Че с какво да и го купя тоя букет бе Миличко?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Аааа.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Аааа, с 20-те лева!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Нямам пари...
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Ми нали сега ще ги дам на катаджиите бе Миличко?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Е как защо? Защото много ти знае устата.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да, твойта.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Няма да му се помоля.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- НЯМА!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- А бе ти луда ли си ма? Да се помоля на полицая да не ми ги взема, че да купя букет за майка ти!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- НЕ, и не ме интересува, че няма да пуша тая седмица. Сичките ще му ги дам.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да! И 20-те ще му ги дам! Ама на майка ти букет няма да купя. Айде,  че ме чака момчето.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Как какво момче? Полицайчето.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- За парите да. Дето няма да купя букет на майка ти с тях (това вече в нервен фалцет)
Затворих телефона.
Полицаят ме погледна едно такова, па ми казва:
- Братле, не ти е лесно. Върви купи букет на тъщата, че да мирнат. Ей ти една цигара, да успокоиш малко.

А аз седя замръзнал, протегнал 20 лева в ръка и не знам какво да кажа.
Ама се бях зачервил, а той ме гледа и ми казва:

- Дишай бе човек! Ще вземеш да ми получиш некой инфаркт тука, да се видя в приключение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...