Купи цветя за Мама

Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях? 
- Знам! 
- Защо така, Г-н Водач? 
- Наложи се. 
- Ама е забранено, знаете … и кво ще правим сега? 
- Ами ще ми пишете акт, знам ли, какво. Какво се прави в такива ситуации? 
- Е то акт лесно, ама ...

През това време, човекът с когото говорих по телефона все още слуша ситуацията.
 
И когато разговорът тръгна към глобата, той ми затвори и ме набра отново.

Стреснах се отпървом, пък се извиних на полицаят и вдигнах слушалката.

- Миличко, айде да ти звънна след малко, че заради теб ще ме глобяват сега.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Какво как? Как ще ме глобяват ли?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Ами че говоря по телефона.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не, не, Миличко, сега съм спрял.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Катаджията ме спря.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- За телефона!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Е как как ще ме глобява? Ей така ще ме глоби.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- КАКВО?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не бе.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- А бе ти луда ли си?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не ме интересува, че ще идва!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Може да ти е майка, ама е твоя майка.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- КАКВО? ДА И КУПЯ БУКЕТ? … ???
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Че с какво да и го купя тоя букет бе Миличко?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Аааа.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Аааа, с 20-те лева!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Нямам пари...
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Ми нали сега ще ги дам на катаджиите бе Миличко?
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Е как защо? Защото много ти знае устата.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да, твойта.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Не.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Няма да му се помоля.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- НЯМА!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- А бе ти луда ли си ма? Да се помоля на полицая да не ми ги взема, че да купя букет за майка ти!
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- НЕ, и не ме интересува, че няма да пуша тая седмица. Сичките ще му ги дам.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да! И 20-те ще му ги дам! Ама на майка ти букет няма да купя. Айде,  че ме чака момчето.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Как какво момче? Полицайчето.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- Да.
-  . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- За парите да. Дето няма да купя букет на майка ти с тях (това вече в нервен фалцет)
Затворих телефона.
Полицаят ме погледна едно такова, па ми казва:
- Братле, не ти е лесно. Върви купи букет на тъщата, че да мирнат. Ей ти една цигара, да успокоиш малко.

А аз седя замръзнал, протегнал 20 лева в ръка и не знам какво да кажа.
Ама се бях зачервил, а той ме гледа и ми казва:

- Дишай бе човек! Ще вземеш да ми получиш некой инфаркт тука, да се видя в приключение.