*не много черен хумор*

Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Нямаше живо пиле, обаче съгледа в далечината се виждаше силен пламък. Без да му мисли полетя натам.
Стигна до малкия параклис и до хижата до него, какво да види - хора и едно младо момиче около двайсет се разхожда из двора. Опъна лъка и ПРАС право в задните части.
Доротея се обърна и го изгледа на кръв.
- Симеоне, дай пушката!
Симеон не й я даде, а направо започна да стреля. БУМ, едното крило, БУМ другото, Купидон литна надолу и тупна на поляната.
- Що ме стреляш, бе, голтак! - викна Доротея и го вдигна за главата. - Тая стрела, искаш я да ти я навра...
- Чакай, искам да видя каква кръвна група е! - извика Дарко, тичайки с две спринцовки. - Трябва да му взема малко кръв, докато е още жив.
Купидон ги огледа внимателно и си помисли "Оцелях толкова години, ама тия ще ме затрият!".
- Ей, тъпанари, тва е Купидон, от Рим идва! - провикна се една старица от портата на хижата.
- Що ме стреля, тогава! - викна Дора.
Излезе още едно момиче и поръси крилата на Купидон, а те зараснаха.
- Извинете за недуразумението, но по-добре отлитайте възможно най-бързо.
- Само да му дам стрелата отзад! - викна Дора.
- Чакай, бе, кръв да ти взема - крещеше Дарко.
А Купидон подпали с 300 и повече никога не се върна.