9.08.2017 г., 11:54

Квантовото ми Аз

794 1 3
1 мин за четене

1.

Събудих се и…

2. а.

Станах бързо…

2.б.

Притворих очи и задрямах…

3.а.а.

Погледнах с любов към нея…

3.а.б.

Протегнах се и влязох в банята…

3.б.а.

Но сънят не се връщаше…

3.б.б.

Отново ме унесе…

4.а.а.а.

Тя беше толкова красива в съня си…

4.а.а.б.

Леките облачета върху лицето ѝ започваха да ме плашат…

4.а.а.в.

Сетих се за прекрасната вечер и бурната нощ…

4.а.а.г.

Искаше ми се да я събудя с целувка, но просто нямах време…

4.б.а.а.

Да можеше да си спомня името ѝ…

4.б.а.б.

Неочакваната красавица, която срещнах в бара…

4.б.а.в.

Наистина ли тя ми се врече нощес за цял живот…

4.б.а.г.

Отидох в кухнята – исках да я изненадам със закуска в леглото…

4. в.а.а.

Студен душ, бързо бръснене – ежедневие…

4.в.а.б.

Потреперих при вида на ваната, мушнах се под душа…

4.в.а.в.

Избръснах се набързо – отдавна не обръщах внимание на вида си…

4.в.а.г.

Две шепи вода на лицето, обтриване с влажна кърпа – и напред…

4.г.а.а.

Закъснявах, а старият мърморко сигурно пак ме чакаше на входа…

4.г.а.б.

Имах време само да сменя бельото, затова пък се облях с дезодоранта щедро…

4.г.а.в.

Обстойна вана, спокойно бръснене, лек масаж на автоматичния масажор – отдавна не се притеснявах, че някой от работещите във фирмата ми ще ме гледа укорително…

4.г.а.г.

Не бързах за никъде – нали затова имах подчинени, готови да работят до късно и от рано…

4.г.б.а.

И така нататък – по моята квантова вселена се носеха Аз-овете ми, разпръсквайки се по лъчите на възможния ми живот…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Из сборника "Реалистични мистики"

Напомняне - според квантовата теория в една точка може да има безброй други точки. Същите и различни. Просто всяко наше действие може да доведе до безброй последици - които също се разклоняват. За щастие, само една от вероятностите се реализира...

Може би?

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...