Квантовото ми Аз
1.
Събудих се и…
2. а.
Станах бързо…
2.б.
Притворих очи и задрямах…
3.а.а.
Погледнах с любов към нея…
3.а.б.
Протегнах се и влязох в банята…
3.б.а.
Но сънят не се връщаше…
3.б.б.
Отново ме унесе…
4.а.а.а.
Тя беше толкова красива в съня си…
4.а.а.б.
Леките облачета върху лицето ѝ започваха да ме плашат…
4.а.а.в.
Сетих се за прекрасната вечер и бурната нощ…
4.а.а.г.
Искаше ми се да я събудя с целувка, но просто нямах време…
4.б.а.а.
Да можеше да си спомня името ѝ…
4.б.а.б.
Неочакваната красавица, която срещнах в бара…
4.б.а.в.
Наистина ли тя ми се врече нощес за цял живот…
4.б.а.г.
Отидох в кухнята – исках да я изненадам със закуска в леглото…
4. в.а.а.
Студен душ, бързо бръснене – ежедневие…
4.в.а.б.
Потреперих при вида на ваната, мушнах се под душа…
4.в.а.в.
Избръснах се набързо – отдавна не обръщах внимание на вида си…
4.в.а.г.
Две шепи вода на лицето, обтриване с влажна кърпа – и напред…
4.г.а.а.
Закъснявах, а старият мърморко сигурно пак ме чакаше на входа…
4.г.а.б.
Имах време само да сменя бельото, затова пък се облях с дезодоранта щедро…
4.г.а.в.
Обстойна вана, спокойно бръснене, лек масаж на автоматичния масажор – отдавна не се притеснявах, че някой от работещите във фирмата ми ще ме гледа укорително…
4.г.а.г.
Не бързах за никъде – нали затова имах подчинени, готови да работят до късно и от рано…
4.г.б.а.
И така нататък – по моята квантова вселена се носеха Аз-овете ми, разпръсквайки се по лъчите на възможния ми живот…
© Георги Коновски All rights reserved.
