21.03.2018 г., 0:08

Kъде е ?

726 5 14
1 мин за четене

С този въпрос започна деня на Миролюб днес

– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?

 Тук пламват войни – значи е ад

 Тук се ражда живот – значи е рай

 Тук има глад – значи е ад

 Тук има любов – значи е рай...

В този момент на размисли, на вратата се звъни и влиза Радослав. Той е млад, остроумен, с чувство за  хумор, но... без крак (загубил го е след катастрофа – за това крачола на панталона му е подгънат до коляното с игла, поне той да не му пречи )

– Миро, знаеш ли какво сънувах? Много странно, две врати! На едната врата пишеше ад,а на другата – рай!

–  Е, и?  – с изненада и любопитство го погледна Миролюб – кажи!

– Влизам аз през едната врата в една голяма  стая, в средата ѝ – маса, отрупана с храна, вилици с мнооого дълги дръжки и хора които се карат, крещят и обиждат по между си! Всеки беше набучил по нещо от блюдото, но не можеше да го сложи в устата си, пречеха дългите дръжки на вилиците, за това се караха, пречеха си... Бяха зли!

Излязох от там – продължава съня си Радослав – минах през другата врата! Отново стая с маса в средата, отново вилици с дълги дръжки, отново хора, отново храна... Но тук се смеят, весело е, и... какво правят  те? Всеки е с вилица, набучил е нещо от деликатесите, но не се опитва да го сложи в устата си, а се обръща към съседа си и му го дава! Те се хранят един друг!

– И раят и адът са тук, на земята и... в душите ни!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, LiaNik за това, че се спря и при мен! Благодаря и хубав ден, ви пожелавам, приятели!
  • Светулчице, мила! Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Младене! Трогваш ! До сълзи...
  • Много мъдро встъпление, предопределящо възможността за тълкуване и на останалите 5 части на този разказ. Излиза, че едно и също място може да бъде, както ад, така и рай. Всичко зависи от фантазията ни, степента ни на духовна осъзнатост и способността ни да погледнем на нещата от най-неочаквания ъгъл на зрение. Присъединявам се към този релативизъм, защото той може да се окаже животоспасяващия ключ в ключалката на безпросветността и инерционността ни, граничеща със злокачествен застой. Поздравявам те за великолепното начало, Руми!
  • Мила Иржи,пожелавам ти търпение и здрави нерви! Приятно пътуване с моите герои! Среща - на края !

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...