Kъде е ?
С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад
Тук има любов – значи е рай...
В този момент на размисли, на вратата се звъни и влиза Радослав. Той е млад, остроумен, с чувство за хумор, но... без крак (загубил го е след катастрофа – за това крачола на панталона му е подгънат до коляното с игла, поне той да не му пречи )
– Миро, знаеш ли какво сънувах? Много странно, две врати! На едната врата пишеше ад,а на другата – рай!
– Е, и? – с изненада и любопитство го погледна Миролюб – кажи!
– Влизам аз през едната врата в една голяма стая, в средата ѝ – маса, отрупана с храна, вилици с мнооого дълги дръжки и хора които се карат, крещят и обиждат по между си! Всеки беше набучил по нещо от блюдото, но не можеше да го сложи в устата си, пречеха дългите дръжки на вилиците, за това се караха, пречеха си... Бяха зли!
Излязох от там – продължава съня си Радослав – минах през другата врата! Отново стая с маса в средата, отново вилици с дълги дръжки, отново хора, отново храна... Но тук се смеят, весело е, и... какво правят те? Всеки е с вилица, набучил е нещо от деликатесите, но не се опитва да го сложи в устата си, а се обръща към съседа си и му го дава! Те се хранят един друг!
– И раят и адът са тук, на земята и... в душите ни!...
© Румяна Друмева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, LiaNik за това, че се спря и при мен! Благодаря и хубав ден, ви пожелавам, приятели!
-
Светулчице, мила! Благодаря ти!
-
Благодаря ти, Младене! Трогваш ! До сълзи...
-
Много мъдро встъпление, предопределящо възможността за тълкуване и на останалите 5 части на този разказ. Излиза, че едно и също място може да бъде, както ад, така и рай. Всичко зависи от фантазията ни, степента ни на духовна осъзнатост и способността ни да погледнем на нещата от най-неочаквания ъгъл на зрение. Присъединявам се към този релативизъм, защото той може да се окаже животоспасяващия ключ в ключалката на безпросветността и инерционността ни, граничеща със злокачествен застой. Поздравявам те за великолепното начало, Руми!
-
Мила Иржи,пожелавам ти търпение и здрави нерви! Приятно пътуване с моите герои! Среща - на края !
-
Започвам да чета разказа ти,Румяна.Интересно начало...Да видим по-нататък...
-
Благодаря ,Ади!Има го вече!Дано ти хареса!
-
Аз чета! И очаквам новото, поздрави
-
Благодаря,благодаря и,,,,,,,,благодаря!!!!
-
Хубаво е,чакам продължението!
-
Благодаря много за съвета,мила И,Колева,продължението го имам,но се уморявам бързо пък и с нетърпение очаквам отзивите ви,за да продължа,,,,,,,,,,,,,,,БЛАГОДАРЯ ВИ
-
Хубава идея,но си мисля,че ако го беше развила още малко, щеше да стане един прекрасен разказ .
-
Благодаря Стоѝчо,че се спря тук и ме прочете
-
Проникновено!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
