С него сме се родили в един и същи ден, почти по едно и също време. Вероятно защото майките ни са били много големи приятелки, силно привързани една към друга, и открай време каквото направи едната, веднага го правела и другата, да не остане назад.
Да имах брат-близнак едва ли щеше да е по-различно, макар да се различавахме и по външност, и по темперамент, много близък го чувствах. Което означава, че още от детска възраст понасяше порядъчно количество тормоз от моя страна, защото колкото той беше кротичък и тих, толкова аз бях палава и буйна.
Чак някъде преди да завършим осъзнах, че е започнал да се превръща в този привлекателен ведър младеж, който е сега.
До такава степен бях свикнала с него като с част от моето ежедневие, че изобщо не го приемах като момче, а по-скоро като някакво безполово същество, пред което мога да правя и споделям всичко, което правих и споделях с приятелките си. И което много безцеремонно понякога използвах за лична изгода. Той така ме беше свикнал – когато бях ...