Където трябва
Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за мен е толкова важен, неистово важен този брак, вкопчила съм се в него така, сякаш е смисълът на моето съществуване. Бракът по принцип. Не точно с него, не задължително с теб, просто брак - мъж и жена, които се гушкат заедно и им е добре (както ние с теб) или мъж и жена, които не се гушкат, но отдавна са изгладили чувството на вина и обида (както ние с него). Ти не го ли разбра? Не го ли видя по начина, по който затворих очи, докато ми го разказваше? Как щял си да бъдеш свободен разказваше. Колко било ни хубаво без задължения един към друг, без обещания и вероятно - съвсем временно. Напук на "нормалния" свят, от който пристигала дъщеря ти, за да "постави нещата, където трябва"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
