Към небето...

                Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм била, когато мен вече ме няма до теб... Бъди всичко, което някога съм обичала... Бъди всичко, което обичаш...

                            Бъди себе си и живей - на инат, напук на целия свят бъди щастлив! Имаш малко време, за да осъществиш толкова много цели, идеи и желания. Без страх преследвай своите мечти, защото само те имат значение, защото само те могат да направят живота ти красив и смислен. Никога не се бой да обичаш - това е най-голямото богатство, което Съдбата може да ти предостави. Не позволявай на жестокостта, злобата и лицемерието да помрачат душата ти. Не позволявай на някой друг да определя как да живееш - от значение си само ти! Винаги носи в себе си онази божествена искрица, която аз знам, че имаш и която малко хора в нашето съвремие могат да съхранят в себе си. Бъди силата на чувствата и стабилността на разума. Бъди страстта на огъня, свободата на вятъра, търпението на земята и постоянността на водата. Бъди всичко, от което се нуждаеш... от което аз се нуждая...

                            Бъди до мен, когато не мога да те помоля за това... Носи ме в душата си като малък спомен от миналото поне... Сънувай ме, когато не можеш да ме видиш... Припомняй си думите ми, когато не можеш да ме чуеш... Никой не може да обвърже живота си с твоя, никой не може да ти обещае да бъде вечно до теб, рано или късно ще се изправиш пред Самотата - тя съпътства всички ни... Но не забравяй, че е имало време, в което съм била до теб и дори сега да ме няма, това не означава, че си сам... Ти си бил част от мен, щом съм виждала отражението си в твоите очи, щом съм тръпнала от нетърпение да те видя, да те докосна, да чуя гласа ти... Винаги ще бъда до теб - като звездите на небето, които никога не загасват, като Слънцето, което винаги идва, като въздуха, който гали лицето ти... Нима сега си сам?!

                            Ще направя всичко, за да те видя с усмивка на лице. Ще умра, ще се преродя, ще отида до Ада и ще обиколя земята със Слънцето... Предпочитам да нараня себе си, отколкото теб. Предпочитам да ме боли до лудост, но да не те виждам с насълзени очи. Предпочитам да убия своите мечти, отколкото да виждам как ти се отказваш от своите... Предпочитам да не съм жива, но да знам, че ти живееш... Защото вярвам, че с теб ще съществува и една малка частичка от мен, която ще те прави щастлив... Защото толкова много, толкова силно те обичам!!!

                            Времето и пространството на Земята понякога ни делят, но тези, които са имали миг на силна обич, които са били свързани по някакъв начин, тръгват заедно към небето. Мимолетен е животът ни, но душите ни са вечни. Дори да си на другия край на света, сърцата ни пак ще се открият и ще бъдат заедно във Вечността... Няма сила, която може да ни раздели, защото аз те обичам! Защото знам, че с теб ще тръгна към небето...