2.05.2009 г., 13:55 ч.

Към небето... 

  Проза » Други
1625 0 3
2 мин за четене
Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм била, когато мен вече ме няма до теб... Бъди всичко, което някога съм обичала... Бъди всичко, което обичаш...
Бъди себе си и живей - на инат, напук на целия свят бъди щастлив! Имаш малко време, за да осъществиш толкова много цели, идеи и желания. Без страх преследвай своите мечти, защото само те имат значение, защото само те могат да направят живота ти красив и смислен. Никога не се бой да обичаш - това е най-голямото богатство, което Съдбата може да ти предостави. Не позволявай на жестокостта, злобата и лицемерието да помрачат душата ти. Не позволявай на някой друг да определя как да живееш - от значение си само ти! Винаги носи в себе си онази божествена искрица, която аз знам, че имаш и коят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??