20.10.2009 г., 11:10

Към теб, който няма да ме прочетеш...

1.4K 0 0

Чуваш ли ме, спомен мой? Сред хората, забързани нанякъде и гръмогласни, сред викове и плач, и смях, сред всичките коли и клаксони, сред този непрестанен шум, чуваш ли гласа ми, тих и нежен? Виждаш ли ме, спомен мой, виждаш ли ме ясно в мрака? Усещаш ли ме близо? Там, до теб, любящото ми, топло тяло, усещаш ли го, спомен мой?

Но аз съм тук далечна, чужда и студена, спомен мой, и взирам се в празното ти място. Липсваш ми, макар и да съм убедена, че в твоя шарен, весел свят за моя сив и скучен няма място. Различно, непонятно те обичам. Защото само ти, единствен ти от всички други, не ме подмина, спомен мой, а дълго ме погледна. И се опита, спомен мой, аз зная, че опита.

 

Мое бъдеще и моя вечност, целувам те за “лека нощ”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...