Към теб, който няма да ме прочетеш...

Чуваш ли ме, спомен мой? Сред хората, забързани нанякъде и гръмогласни, сред викове и плач, и смях, сред всичките коли и клаксони, сред този непрестанен шум, чуваш ли гласа ми, тих и нежен? Виждаш ли ме, спомен мой, виждаш ли ме ясно в мрака? Усещаш ли ме близо? Там, до теб, любящото ми, топло тяло, усещаш ли го, спомен мой?

Но аз съм тук далечна, чужда и студена, спомен мой, и взирам се в празното ти място. Липсваш ми, макар и да съм убедена, че в твоя шарен, весел свят за моя сив и скучен няма място. Различно, непонятно те обичам. Защото само ти, единствен ти от всички други, не ме подмина, спомен мой, а дълго ме погледна. И се опита, спомен мой, аз зная, че опита.

Мое бъдеще и моя вечност, целувам те за “лека нощ”!