Кървави целувки
Кървави целувки
Тишината на мрака бе нарушена. Не от звук, нито от движение. И двамата го усетиха, със сетива, непознати за хората. На лицето на единия се изписа усмивка. От петдесет години те го очакваха и най-накрая той се завърна.
- Времето настъпи. Той се събуди.
- Това може да значи само едно – душата отново се е пробудила и той трябва да я открие.
- Да, всичко започна отново.
- Но дали и този път ще свърши като предните?
- Можем само да гледаме отстрани и да ги оставим сами да направят избор.
* Това е само началото на историята. Нямам време, за да я направя цялата, но когато завърша този разказ, ще го кача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
